Всички бяха облечени в тъмнокафяви широки дрехи и напълно се сливаха с околността. На главите си бяха омотали кърпи в същия цвят така, че се виждаха единствено тъмните им очи, изпълнени с мрачна решителност.
Нямаше накъде да бяга. Направи няколко крачки встрани към поляната, но обръчът около него също се премести. Прииждаха още и още. Ричард наблюдаваше как оформят втори обръч. И все пак може би щеше да успее да оправи нещата, без да се налага да убива.
— Кой е главният тук? Кой ще говори от името на Бака Бан Мана?
Мъжете от вътрешния обръч застанаха плътно един до друг. Всеки бе стиснал по едно копие в ръката си и сложил по едно на земята, насочено към Ричард. Не го изпускаха от поглед. Другите, от външният обръч, нямаха копия. Ръцете им лежаха отпуснати върху дръжките на мечовете, без да ги изваждат. Започнаха да пеят бавна ритуална песен и поклащайки се ритмично, задвижиха двата обръча в противоположни посоки. Ричард отстъпи назад, опитвайки се да обхване с поглед всички.
— Кой от вас ще говори?
Бавното пеене и ритмичните движения не спряха. На един камък отвъд външния обръч се изкачи тъмна фигура в същите одежди като останалите, също като тях със забулено лице.
— Аз съм Ду Чайлу. Аз ще говоря за Бака Бан Мана.
Ричард не можеше да повярва, че това наистина се случва.
— Ду Чайлу, аз ти спасих живота. Защо искаш да отнемеш нашия?
— Бака Бан Мана не са дошли, за да те убият. Те ще те екзекутират, задето открадна нашите свещени земи.
— Ду Чайлу, аз никога не съм виждал вашите земи. Нямам нищо общо с онова, което се е случило преди много години.
— Нашите земи бяха откраднати от магьосниците. Те потъпкаха законите ни. Ти си магьосник. Ти носиш греховете на другите преди теб. Белязан си с техния знак. С теб ще стане онова, което е ставало с всички магьосници, които сме успявали да хванем досега. Ти трябва да застанеш срещу кръга. Ти трябва да умреш.
— Ду Чайлу, нали ти казах, че убийствата трябва да спрат.
— Разбира се, че ще го кажеш, щом ти си този, който трябва да умре!
— Как смееш да ми говориш така? Та аз изложих живота си на риск, за да сложа край на всичко това, да те спася!
Тя заговори по-меко.
— Ричард, знам. Затова винаги ще те уважавам. Бих ти родила дори синове, ако бе поискал това от мен. Бих дала живота си за теб. С това, което направи, ти винаги ще бъдеш герой за моя народ. Ще закача още една молитва на моята дреха, за да бъдат духовете милостиви към теб. Но ти си магьосник. Старият закон казва, че трябва да се упражняваме всеки ден, да владеем меча по-добре от всеки друг народ. Казано е да убиваме всеки магьосник, когото хванем, в противен случай Духът на мрака ще отнесе света на живите във вечната тъмнина.
— Не можете да продължавате да убивате нито магьосници, нито когото и да било! На това трябва да се сложи край!
— Убийствата няма да спрат заради онова, което ти направи. То ще стане едва когато духовете затанцуват заедно с нас.
— Какво означава това?
— Означава, че трябва да те убием, в противен случай онова, което е казано, ще се случи — Духът на мрака ще избяга от затвора си.
Ричард посочи с копието.
— Ду Чайлу, не искам да убивам никого от вас, но ще се наложи да се защитавам. Моля ви, спрете, докато е време, докато още няма пострадали. Не ме принуждавайте да убивам, моля ви!
— Ако се бе опитал да избягаш, щяхме да забием копията си в гърба ти. Но тъй като си избрал да останеш, спечели правото да стоиш с лице към нас. Така или иначе ще умреш, както са умирали всички магьосници преди теб, които сме успявали да заловим. Ако не се съпротивляваш, ще умреш бързо и няма да страдаш. Имаш думата ми.
Тя вдигна ръка във въздуха и пеенето започна отново. Мъжете от външния обръч изтеглиха мечовете си — дълги, с черни дръжки, всяка от които завършваща с кръгъл предпазител, завързан за врата на боеца с въже, за да не изпадне от ръката му по време на бой. Остриетата бяха извити като на ятагани и се разширяваха към върха. Мъжете развъртяха мечовете си, прехвърляйки ги от дясната в лявата си ръка и обратно. Остриетата се въртяха светкавично във въздуха. Двата обръча отново се задвижиха в противоположни посоки. Онези от вътрешния започнаха да въртят копията си като бойни тояги.
Ричард познаваше горски водачи, които си служеха с тояги. Никой не смееше да се опълчи срещу водач, владеещ това оръжие. Тези мъже тук бяха по-добри от всеки такъв водач, когото Ричард познаваше. Дървените копия се стрелваха в лунната светлина и малките им метални остриета проблясваха като светкавици. Ричард счупи копието в коляното си и извади меча. Характерният метален звън заглуши свистенето на мечовете и копията.