— Не прави това, Ду Чайлу. Спри ги сега, преди някой да пострада.
— Недей да се биеш срещу нас и всеки ще е готов да те дари с бърза смърт. Вече ти го обещах.
Гърдите на Ричард се издуваха от гняв. Той стисна зъби, мускулите на лицето му потръпнаха. Песента стана по-динамична, двата обръча се завъртяха по-бързо. Ричард хвърли гневен поглед към Ду Чайлу, която стоеше на камъка.
— Не нося отговорност за онова, което ще се случи след малко, Ду Чайлу. Ти го предизвика. Каквото и да стане, ще е по твоя вина.
Ду Чайлу заговори бавно, в гласа й имаше нотка на съжаление.
— Ние сме много, а ти си сам. Съжалявам, Ричард.
— Само глупак би приел това за превъзходство, Ду Чайлу. Те не са такива, каквито изглеждат. Вие не можете да ме нападнете всички едновременно. Можете да го сторите по един, по двама или най-много по трима наведнъж. Това не е голямо превъзходство, както ти се струва. — Ричард се учуди откъде идват собствените му думи. На лунната светлина я видя да кима с глава.
— Ти разбираш танца на смъртта, магьоснико.
— Аз не съм магьосник, Ду Чайлу! Аз съм Ричард, Търсачът на истината. Не съм тръгнал със Сестрата, за да ставам магьосник по свой избор. Аз съм затворник, знаеш това. Но ще се защитавам.
Ду Чайлу го гледаше на лунната светлина.
— Духовете знаят, че ще съжалявам за теб, Ричард, но ти трябва да умреш.
— Не съжалявай за мен, Ду Чайлу, съжалявай за онези от вас, които напразно ще загубят живота си тази нощ.
— Не си виждал Бака Бан Мана да се бият. Ние сме недосегаеми. Ти ще опиташ стоманата на мечовете ни. Не се тревожи напразно. Ние сме в пълна безопасност. Убитият ще бъдеш ти.
Ричард освободи магията на меча, яростта.
Мъжете се въртяха и пееха все по-бързо и все по-бързо въртяха оръжията си. Гневът изпълни цялото тяло на Търсача. Въпреки магията, въпреки неутолимото желание да убива Ричард знаеше, че този път няма да е достатъчно — бяха твърде много. Пък и досега не бе виждал някой така умело да си служи с оръжие. Без много да му мисли, освободи още от магията и я остави да се излее в него. Продължи, докато безмилостната омраза запулсира в главата му така, че направо му прилоша. Остави я да проникне в дълбините на душата му. Застанал в центъра на движещите се обръчи, допря острието до челото си. Усети студа на стоманата върху горещата си кожа.
— Острие, нека днес бъде истина.
Продължи да извиква магията. Преди да осъзнае какво прави, измъкна ризата от панталона си и я захвърли встрани — не желаеше нищо да пречи на движенията му. Откъде ли му хрумна подобно нещо? Като че ли точно това трябваше да се направи, но нямаше представа как разбра, че е необходимо. Насочи острието право пред себе си. Напрегнатите му мускули потрепваха, целият бе плувнал в пот.
Откри собствения си център, мястото в себе си, където цареше спокойствие и тишина. Потърси своя Хан в нажежения до бяло център на яростта си.
„Използвай онова, което имаш, чу да му нашепва някакъв глас вътре в него, използвай онова, което е там, освободи го.“
В покоя на съзнанието си той си спомни как бе стоял на магьосническата скала на Зед и бе използвал магията си, за да направи невидим облака, изпратен от Мрачния Рал да го следва. Зед му бе казал, че тази скала е използвана от много магьосници преди него. Когато Ричард се бе изправил върху нея и бе повикал магията, оставяйки я да проникне в цялото му тяло, се бе докоснал до същността на онези, живели преди него. Ясно си спомняше какво е да чувстваш неща, почувствани от други преди теб, да знаеш онова, което те са знаели. Така бе успял да проникне в магьосниците, използвали магията преди него.
Изведнъж разбра какво означава пророчеството.
Зачуди се как е могъл да използва меча досега, без да разбира това, без да го вижда, без да знае какво може магията му. Също както някога на магьосническата скала.
Тъй като магията на Меча на истината бе използвана и от други преди него, тя пазеше в себе си спомена за талантите и бойните умения на всеки Търсач. Пред Ричард се разкриха уменията на стотиците мъже и жени, въртели това острие. В магията бе отпечатано познанието на всеки един от тях — и на добрите, и на лошите.
Спокоен, той усети как към него се приближава първият — от лявата страна.
„Стани перце, а не скала. Носи се с вятъра.“
Той освободи магията, остави я да премине през него. Не нападна, а се остави да бъде отнесен от натиска на другия. Магията на меча го направляваше. Тъй като не срещна очаквания отпор, нападателят се строполи на земята. В същия миг се появи още един, размахал копието си във въздуха. Ричард отново се завъртя и щом нападателят прелетя покрай него, го разсече на две с меча. Пред очите му изскочи острие на копие. Без да спира, Ричард се плъзна покрай него, вдигна меча и го разсече на две. Зададе се следващият — отзад. Ричард го посрещна с ритник в гърдите. Мъжът отхвръкна и падна по гръб.