Онзи, който носи смърт.
Ричард вдигна горящите си страшни очи към жената, изправена на скалата. Ду Чайлу слезе на земята, махна кърпата от главата си и се отпусна на едно коляно с наведена глава. Ричард, все още горящ от ярост, тръгна към нея. Вдигна брадичката й с острието на меча. Черните й очи се впиха в неговите.
— Кахарин дойде!
— Кой е Кахарин?
Ду Чайлу го гледаше в очите, без да трепне.
— Онзи, който танцува с духовете.
— Танцува с духовете — повтори Ричард с равен глас.
Сега разбра. Беше танцувал с духовете на онези, които бяха използвали меча преди него. Беше извикал мъртвите, за да танцува с духовете им. Без малко щеше да се засмее.
— Никога няма да ти простя, Ду Чайлу, че ме принуди да убия тези хора. Спасих живота ти, защото мразя да убивам, а ти потопи ръцете ми в кръв.
— Съжалявам, Кахарин, че трябва да носиш на плещите си този товар. Но убийствата могат да спрат само чрез кръвта на тридесет Бака Бан Мана. Само така можем да изпълним волята на духовете.
— Как така убийствата служат на духовете?
— Когато магьосниците откраднаха земите ни, те ни изпратиха тук, на това място. Натовариха ни със задължението да научим Кахарин да танцува с духовете. Само Кахарин може да попречи на Духа на мрака да не превземе света на живите. Кахарин е даден на света като новородено бебе, което трябва да се учи. Част от този дълг лежи върху нас — да го научим да танцува с духовете. Ти научи нещо тази нощ, нали?
Ричард кимна мрачно.
— Аз съм пазителка на законите на нашия народ. Ние бяхме длъжни да те научим на това. Ако бяхме пренебрегнали задължението си, Кахарин нямаше да научи какво има вътре в него и щеше бъде безпомощен срещу силите на мъртвите. Накрая мъртвите щяха да завладеят целия свят. Мадженди правят жертвоприношенията си с нас, за да не забравяме дълга си към духовете и да ни напомнят, че непрекъснато трябва да се обучаваме с оръжията. Вещиците от своя страна помагат на Мадженди, за да бъдем обкръжени и да нямаме път за бягство, да няма къде да отидем. По този начин винаги сме изложени на опасност и не ни остава възможност да забравим задълженията си. Казано е, че Кахарин ще съобщи за своето пристигане, като танцува с духовете и пролее кръвта на тридесет Бака Бан Мана. Това може да стори единствено Избраният. Казано е, че щом това стане, ние ще трябва да му се подчиним. Вече не сме свободен народ, а трябва да изпълняваме всяко негово желание. Всяко твое желание, Кахарин. Старите думи казват, че ако всяка година пращаме по един от нас да занесе молитвите ни на духовете, една година те ще изпратят Кахарин и ако изпълним дълга си, той ще ни върне земята.
Ричард стоеше като в сън и гледаше жената със страшен поглед.
— Тази нощ ти отне от мен нещо много ценно, Ду Чайлу.
Тя се изправи и застана до него.
— Не ми говори за жертви, Кахарин. Моите петима съпрузи, които толкова обичах, които децата ми обичаха, които не ме бяха виждали, откакто ме плениха Мадженди, бяха между тридесетте, които ти току-що уби.
Ричард се свлече на колене. Почувства как му прилошава.
— Ду Чайлу, прости ми за това, което направих тази нощ.
Тя внимателно сложи ръка върху наведената му глава.
— За мен беше голяма чест да бъда духовен водач на нашия народ, когато Кахарин дойде. Да бъда онази, която носи молитвената дреха и да го заведа при неговия народ. Сега трябва да изпълниш дълга си и да ни върнеш земите, както казват старите думи.
Ричард вдигна глава.
— Казват ли старите думи как трябва да изпълня този свой дълг?
Ду Чайлу бавно поклати глава.
— Казват само, че ние ще ти помогнем и че ти ще успееш. Ние сме на твоите заповеди.
В мрака Ричард усети, че по бузите му потекоха сълзи.
— Тогава заповядвам всички убийства да спрат. Ще го изпълниш така, както вече съм ти заповядал. Ще използваш свирката, която ти подарих, за да сте в мир с Мадженди. В същото време ще изпълниш и обещанието, което ми даде, и ще намериш водач, който да ни заведе до Двореца на пророците.
Без да го погледне, Ду Чайлу щракна с пръсти. Ричард за пръв път осъзна, че кървавата поляна е заобиколена от коленичили хора, които стояха с наведени глави. Когато Ду Чайлу щракна с пръсти, неколцина скочиха на крака и се приближиха.
— Водете го до голямата каменна къща.
Ричард застана пред нея, загледан в тъмните й очи.
— Ду Чайлу, толкова съжалявам, че убих твоите съпрузи. Молех те да спреш всичко това, толкова съжалявам.