Тя сви рамене в смисъл, че й е все едно.
— Във всяко нещо търсиш скрит смисъл.
— Така ли? Ще видим!
Сестрата подкара коня си надолу по хълма и смени темата на разговора.
— От много години не съм се връщала в къщи, но всичко си изглежда постарому.
Двамата мъже от Бака Бан Мана, които бяха с тях през последните два дена, за да ги изведат през блатистите непроходими гори, си бяха тръгнали тази сутрин, щом Сестра Вирна най-после се оказа в позната територия. Въпреки че никога не губеше чувството си за посока, Ричард си даде сметка, че по тези места човек наистина лесно може да се загуби. Самият той обаче не се чувстваше като у дома си в пустош като тази и бе много по-вероятно да се изгуби сред морето от къщи, ширнало се в краката му, отколкото в гъстата гора.
През двата дни, които прекараха заедно, мъжете от Бака Бан Мана не приказваха много. Макар да бяха истински майстори на меча, не по-лоши от всеки от онези тридесет, с които Ричард се бе бил, те изпитваха страхопочитание към него. Наложи се да им изкрещи наистина страшно, за да спрат да му се кланят непрекъснато. При все това никакви викове и крясъци не можеха да ги накарат да не се обръщат към него с „Кахарин“.
Една вечер, преди да отиде да заеме обичайния си пост, Сестра Вирна с тих глас му каза, че съжалява, задето се е наложило да убие онези тридесет души. Малко изненадан от нейната откровеност и от очевидната липса на подтекст в думите й, той й благодари за проявеното съчувствие.
Ричард огледа плодородните хълмове и долини.
— Защо тези земи са незасети? Тук живеят толкова много хора, че сигурно винаги има нужда от повече храна.
Сестра Вирна вдигна ръка и посочи земите от другата страна на града.
— Фермите са от другата страна на реката. Тук не е сигурно нито за хората, нито за животните. Бака Бан Мана винаги са били огромна заплаха.
— Искаш да кажеш, че не обработват тези земи, защото се страхуват от Бака Бан Мана?
Тя погледна наляво.
— Виждаш ли тази тъмна гора? — Тя го изчака да погледне към гъсталака, покриващ съседната долина. Виждаха се огромни, стари, чепати дървета, съвсем близо едно до друго, покрити с увивни растения и мъх, които хвърляха дебели, мрачни сенки. — Тя продължава още десетки километри навътре към града. Наричат това място Блатистите гори. Стой далеч от него. Всеки, който остане там след залез-слънце, умира. Мнозина, засели храна там, са намерили смъртта си още преди залеза. Това е място на зла магия.
Докато яздеха, той бе обърнал глава към Блатистите гори. Почувства неясно влечение към това мрачно място, което напълно отговаряше на настроението му. Нещо неудържимо го теглеше натам като към роден дом. С мъка откъсна очи.
Отблизо улиците на Танимура не изглеждаха толкова чисти и подредени, както отдалеч. В покрайнините на града цареше бъркотия и мизерия. Мъже бутаха или дърпаха талиги, натоварени с чували ориз, килими, дърва за огрев, кожи, боклук. Беше пълно с амбулантни търговци, които продаваха всичко — от плодове и зеленчуци и парчета месо, опечено на грил върху малки димящи каменни огнища, до билки, обувки и мъниста. Добре че беше ароматът на печено, та да притъпява отвратителната воня, идваща откъм работилниците за щавене на кожи и кланиците.
Мъже, облечени в мръсни дрипави дрехи, крещяха въодушевено или избухваха внезапно в смях, увлечени в игри на карти и зарове. Страничните улички бяха задръстени от хора и порутени тенекиени колиби. Между тях се гонеха и се плискаха в калните локви мърляви голи деца. Наведени над кофи жени перяха дрехи и бъбреха помежду си.
Сестра Вирна измърмори, че не си спомня подобна мизерия и толкова бездомни, дрипави хора. Ричард си помисли, че въпреки условията за живот всички те изглеждат по-щастливи, отколкото би трябвало.
Макар отдавна да не бе спала под покрив и да изглеждаше малко мръсна и прашна, в сравнение с тях Сестрата имаше излъчване на кралица. Всички, покрай които минаваха по-наблизо, се покланяха пред нея, а тя отвръщаше с благословията на Създателя.
Сградите — едни покрити с олющена мазилка, други с потъмняло с годините дърво — бяха също толкова претъпкани, колкото и улиците. Почти от всеки балкон висеше разноцветно пране. Само тук-там се виждаше по някоя саксия с цветя или билки. От странноприемниците и хановете се носеше шум и смехове. Пред прага на една месарница бяха изложени покрити с мухи парчета месо. В други магазини се продаваше риба, семена и какво ли още не.
Колкото по-навътре отиваха, толкова по-чист ставаше градът. Главният път се разшири, дори страничните улички станаха по-просторни. Вече не се виждаха колиби, опрени в сградите. Магазините имаха по-големи витрини с шарени кепенци, по-приличен вид, на доста места се предлагаха цветни, местно тъкани килими.