„Когато си сам срещу огромно множество, когато положението изглежда безизходно, нямаш друга възможност — атакувай пръв.“
Той знаеше за какво служи яката. Беше напълно безпомощен. Нямаше никакъв изход. Пръстите му докоснаха Рада’Хан.
— Докато ме караш да нося тази яка и ме държиш в плен, аз съм твой затворник. Това ни прави врагове. Ние сме във война. Сестра Вирна ми каза, че тук ще ме научите да управлявам дарбата си и когато изуча всичко, което е необходимо, ще бъда свободен. Докато ти спазваш тази уговорка, ще имаме временно примирие. Но при няколко условия. — Ричард повдигна кожената пръчка на врата си, Агиела. Отвъд магията на меча, Агиелът му причиняваше само лека болка. — И преди съм носил яка. Жената, която сложи тази яка на врата ми, ми причини много болка, за да ме накаже, да ме обучи, да ме подчини на волята си. Това е единствената цел на всяка яка. Човек слага яка около врата на животно. На враг.
Направих на онази жена същото предложение, което ще направя и на теб. Исках да ме пусне. Тя не го направи. Бях принуден да я убия.
Никоя от вас не може и да се надява да е толкова добра, че да е достойна да оближе дори обувките й. Тя правеше всичко онова с мен, защото е била измъчвана и пречупена, била е доведена до такава лудост, че да я накарат да използва яка, за да причинява болка на други хора. Правеше го противно на природата си. А вие — той огледа безбройните очи около себе си — го правите, защото смятате, че това е ваше право. Превръщате хората в роби заради вашия Създател. Аз не го познавам. Но знам, че единственият извън този свят, който е способен да иска от вас подобно нещо, е Пазителят.
Тълпата ахна.
— Доколкото мога да преценя, вие със същия успех бихте могли да сте последователи на Пазителя. Ако използваш тази яка, за да ми причиняваш болка, ще прекратя примирието. Мислиш, че държиш в ръката си веригата, но ти обещавам, че ако се стигне до прекратяване на примирието, ще установиш, че онова, което държиш, всъщност е било светкавица.
В залата настъпи мъртвешка тишина. Ричард нави левия си ръкав. Изтегли Меча на истината. Характерният звън на стомана изпълни притихналата зала.
— Бака Бан Мана са на моя страна. Те приеха да живеят в мир с всички народи отсега нататък. Всеки, който вдигне оръжие срещу тях, ще отговаря пред мен. Ако не приемете това и не оставите Бака Бан Мана да живеят в мир, край на примирието. — Той посочи меча.
— Сестра Вирна ме направи свой пленник. Аз се борих с нея на всяка крачка от нашето пътуване. Тя направи всичко възможно, за да ме доведе дотук. Единственото, което не направи, бе да ме убие и да ме доведе на гърба на коня си. Макар тя също да е мой враг, съм й задължен. Ако някой се опита да й причини нещо лошо заради мен, ще го убия. И край на примирието.
С крайчеца на окото си Ричард видя, че Сестра Вирна затвори очи. Ръцете й покриха пребледнялото лице. Тълпата ахна, щом Ричард прокара острието на меча по вътрешната страна на ръката си. Обърна го и потопи и другия му край, докато кръвта закапа от върха. След това вдигна меча във въздуха.
— Давам ви кървава клетва! Ако нараните Бака Бан Мана, Сестра Вирна или мен, слагам край на примирието и ви обещавам война. А случи ли се това, ще направя всичко възможно, за да унищожа Двореца на пророците!
От горния балкон, където Ричард не виждаше добре, над тълпата се извиси нечий подигравателен глас:
— Сам ли ще го направиш, а?
— Не ви карам да ми вярвате. Аз съм затворник. Нямам за какво да живея. Аз съм плътта на едно пророчество. Аз съм онзи, който носи смърт.
В тишината не последва отговор. Ричард прибра меча в ножницата. След това разтвори ръце в изящен поклон. Изправи се усмихнат.
— А сега, след като се разбираме взаимно, след като приехме примирието, вие, дами, можете да се заемете отново с празненството си по случай моето залавяне.
Той се обърна с гръб към изумената тълпа. Сестра Вирна стоеше с наведена глава, а устните на Паша бяха посинели от стискане. Пред Ричард мина жена със сурово изражение на лицето и застана пред Сестра Вирна. Изчака я да вдигне глава и да се изправи.
— Сестро Вирна. Ти очевидно не притежаваш нито таланта, нито уменията да бъдеш Сестра на светлината. Ти се провали. От този момент нататък си понижена в послушница Първа степен. Ще служиш като послушница, докато Създателят реши, че имаш правото да носиш името Сестра на светлината.
Сестра Вирна вдигна брадичката си.
— Да, Сестро Марен.