— Послушниците не разговарят със Сестрите без разрешение. Не съм ти разрешила да говориш! — Тя направи знак с ръка. — Отнемете й дакра.
Сестра Вирна протегна ръка и в дланта й се появи сребърният нож.
— От утре ще работиш в кухнята. Ще миеш чинии, докато реша, че можеш да правиш нещо, което да отговаря на твоите възможности. Разбра ли?
— Да, Сестро Марен, разбрах.
Сестра Марен застана пред Ричард и му се усмихна.
— Надявам се, че това не е повод да се наруши примирието ти.
В залата не се чуваше нито звук. Ричард погледна Сестра Вирна, но тя не вдигна очи. Паша изведнъж застана между тях.
— Вирна вече няма нищо общо с теб. Ръката ти кърви. След като отговарям за теб, ще се заема с раната ти. Има голямо пиршество в чест на твоето пристигане. Може би ще се почувстваш по-добре в голямата трапезария. Всеки ще иска да те поздрави лично. — Тя размаха пръст пред него. — Надявам се, че ще се държиш добре, млади момко!
След като прибра меча в ножницата, голяма част от яростта му утихна. Голяма част, но не цялата.
— Не съм гладен. Заведи ме в килията ми, дете.
Тя впи юмруците си в синята си дреха. Изгледа го мрачно.
— Много добре. Така да бъде. Ще си легнеш без вечеря като наказано дете. — Тя се извърна на пети. — Последвай ме!
Петдесета глава
Сестра Вирна хвана месинговата дръжка на вратата. Стаята беше оградена с въздушен щит. Тя пое въздух и почука. Зад тежката врата й отговори груб глас:
— Влез.
Преградата падна. Сестрата отвори дясното крило на вратата и пристъпи вътре. В двата ъгъла насреща имаше по едно писалище. Две жени бяха седнали, всяка на своето място, и пишеха нещо. Нито една от тях не вдигна поглед.
— Да — каза тази, която седеше отляво, като продължи да пише, — какво има?
— Дойдох да върна дневника на пътуването, Сестра Улиция.
Сестрата наплюнчи пръсти и обърна следващата страница.
— Да, просто го сложи на писалището. Няма ли да отидеш на пиршеството по случай завръщането ти? Мислех, че ще искаш да се срещнеш със старите си приятели?
Сестра Вирна скръсти ръце.
— Имам по-важна работа от пиршеството. Искам да дам дневника за пътуването си на Прелата, лично. Трябва да говоря с нея, Сестро Улиция.
Двете вдигнаха глави.
— Ами — започна Сестра Улиция, — Прелатът едва ли ще иска да разговаря с теб, Сестро Вирна, тя е заета жена. Не може да си губи времето с разни незначителни неща.
— Незначителни ли? Не са незначителни!
— Недей да повишаваш тон в този кабинет, Сестро Вирна — предупреди я другата. След това натопи перото си в мастилото и продължи да пише.
Сестра Вирна пристъпи напред. Във въздуха между писалищата и вратата се появи невидима, съскаща преграда.
— Прелатът е заета жена — повтори Сестра Улиция. — Ако се интересуваше от твоето завръщане, щеше да изпрати да те повикат. — Тя приближи свещта до книгата, в която пишеше. — Просто остави бележките си на писалището ми. Ще се постарая да стигнат до нея.
Сестра Вирна се опита да не повишава тон, само стисна силно зъби.
— Бях понижена в послушница.
Двете вдигнаха очи.
— Защото изпълнявах стриктно заповедите на тази жена. Наказана съм, задето следвах задълженията си. Наказана, защото направих онова, което Прелатът ми нареди. Искам най-накрая да разбера защо беше необходимо всичко това.
Сестра Улиция се наведе напред и се обърна към другата жена.
— Сестро Финела, моля те, изпрати доклад до Господарката на послушниците. Съобщи й, че послушницата Вирна Совънтрийн е дошла в кабинета на Прелата без разрешение или покана и е произнесла тирада, неприсъща на послушница, която се надява един ден да стане Сестра на светлината.
Сестра Финела вдигна очи.
— Да, да… Послушнице Вирна, това е първият ти ден в служба на великото призвание, а вече си заслужи едно укорително писмо. — Тя цъкна с език. — Надявам се, че ще се научиш да се държиш както трябва, ако се надяваш един ден да станеш Сестра на светлината.
— Това е всичко, послушнице — каза Сестра Улиция. — Свободна си.
Сестра Вирна се обърна на пети. Зад гърба си чу щракане на пръсти. Погледна през рамо и видя Сестра Улиция да почуква с пръст по писалището си.
— Дневникът на пътуването. И… едва ли това е начинът, по който трябва да си тръгне една послушница, когато е освободена от Сестра. Нали така, послушнице?
Сестра Вирна взе малката черна книжка и внимателно я сложи в ъгъла на писалището.
— Да, Сестро — каза тя и се поклони. — Благодаря ви, Сестри, че ми отделихте от времето си.
Сестра Вирна въздъхна облекчено, щом затвори вратата след себе си. Спря се за миг, за да обмисли ситуацията. Забила поглед в пода пред себе си, тръгна обратно през Двореца, по коридорите, някои от които отворени, други затворени, някои облицовани с ламперия, други каменни, някои с паркет по пода, други с плочи. Сви зад един ъгъл и изведнъж се натъкна на някого. Вдигна очи и видя лице, което се надяваше да не среща.