— Разбира се. Макар че не знам какво би търсил из пустошта. Никое от другите момчета не ходи там. Но нищо не ти пречи да излизаш както от Двореца, така и от града. — На челото й се появи загрижена бръчица. — Само трябва да се пазиш от Блатистите гори. Те са изключително опасно място. Предупредиха ли те вече за тях? Показаха ли ти ги на път за Двореца?
Ричард кимна.
— На какво разстояние от града мога да се отдалечавам?
— Рада’Хан няма да ти позволи да отидеш прекалено далеч. Трябва да сме в състояние да те откриваме. Но бъди сигурен, че спокойно можеш да обикаляш на много километри извън града, във всички посоки.
— На колко километра?
— На повече, отколкото би искал да отидеш. Предполагам, че до земите на диваците.
— Имаш предвид Бака Бан Мана.
Тя кимна.
— Да, горе-долу до там, струва ми се.
— И никой няма да ме пази?
Тя сложи ръце на хълбоците си.
— Възложено ми е да те обучавам. Засега ще те придружавам почти навсякъде. Когато нашите момчета придобият повече опит, започват сами да излизат където си искат.
— Когато и да поискам, мога просто да се скитам наоколо?
— Виж, ти живееш тук, в Двореца. И трябва винаги да си наблизо заради уроците. Аз ще те обучавам, както и голяма част от Сестрите. Ние ще те научим да се справяш с твоя Хан и когато покажеш, че си го овладял, ще започнем с уроците за неговото управление.
— Защо различни Сестри? Защо не само една, само ти например?
— Защото взаимодействието на Хан при различните хора не винаги е еднакво по сила. Някои от Сестрите имат голям опит, повече познания. Винаги има една или няколко от нас, които могат по-добре от другите да ти помогнат в момента. Затова с теб ще се занимават различни Сестри, докато се установи с коя се сработвате най-добре.
— Сестра Вирна ще бъде ли сред тях?
Паша го изгледа изпод вежди.
— Вирна вече не е Сестра. Занапред не би трябвало да се обръщаш към нея с това звание. Тя е послушница, така че трябва да я наричаш просто Вирна. Послушниците освен тази, която отговаря за теб, тоест аз, нямат право да дават уроци. Послушниците от Първа степен, каквато е Вирна, не работят с момчетата. Дълг на послушниците е да се обучават, а не да преподават.
Ричард си помисли, че му е невъзможно да мисли за Сестра Вирна като за Вирна. Звучеше му странно.
— Кога отново ще стане Сестра?
— Тя трябва да служи като послушница като всички останали. Да мие чинии в кухнята, както аз, когато бях малка. Един ден, ако работи така, както работех аз, ще има щастието да стане Сестра на светлината. Но дотогава ще е послушница.
Ричард си помисли, че всичко това се случи със Сестра Вирна заради него. Докато стане отново Сестра, тя ще бъде вече старица. Той смени темата на разговора.
— А защо ни позволявате да се разхождаме наоколо?
— Защото вие не сте опасни за хората. Когато се научиш да управляваш своя Хан, ще ограничат движението ти. Хората от града се страхуват от момчетата, овладели силата си. Случвали са се нещастия. Когато момчетата придобият повече опит, ограничават излизанията им в града. Колкото повече напредват с магьосническите си умения, толкова повече ограничения получават. В края на обучението си биват допускани само в отделни части на Двореца. Но засега си свободен да ходиш където искаш. Чрез твоя Рада’Хан ще знам винаги къде си.
— Искаш да кажеш, че всяка Сестра може да ме открие веднага заради това проклето нещо?
— Не, само тази, която ти е дала яката, защото тя я държи и разпознава силата й. И след като аз съм натоварена с твоето обучение, трябва да знам къде си през цялото време. Трябва да накарам моя Хан да опознае излъчването на твоята Рада’Хан. — Паша отвори вратата и влезе в тъмната стая. Вдигна ръка и всички лампи светнаха.
— Трябва да ме научиш на този номер — промърмори Ричард.
— Не е номер, а моят Хан. А това е едно от най-простите неща, на които ще те науча.
Таванът на просторната стая беше нашарен с линии, преплетени в сложни фигури. По стените имаше ламперия от черешово дърво в топли тонове. Високите прозорци, на които висяха богато набрани завеси в морскосиньо, гледаха към нощта навън. Имаше камина, от двете страни на която се издигаше по една бяла колона. По-голямата част от дървения под бе скрита под дебели килими. Из цялата стая и пред камината имаше удобни на вид столове и канапета.
Ричард си помисли, че цялата му къща би се побрала два пъти в тази стая. Той свали раницата от гърба си и я опря на стената край камината. До нея остави и колчана със стрелите и лъка си. След това отиде в дясната половина на стаята и застана пред една двойна врата, направена от малки стъклени плочки, над която бе спуснато кремаво перде. От другата страна на вратата видя огромен балкон, който гледаше към града.