— От тук залезите са много красиви — каза Паша.
Залезите не го вълнуваха особено. Огледа внимателно двора под себе си, портите, пътищата, патрулиращите войници, мостовете към града и околните хълмове. Постара се да запамети разположението на колкото се може повече обекти. Върна се в стаята и отиде в другия й край, където също имаше врата. Зад нея откри спалня, почти толкова голяма, колкото и първата стая. Никога не бе виждал по-огромно легло. Беше покрито с пурпурночервена кувертюра. Подобна на другата стъклена врата водеше към друг балкон, с изглед на юг, към морето.
— Прекрасна гледка — каза Паша. — Романтична. — Тя видя, че Ричард гледа към помещенията от другата страна на Двореца, и посочи с ръка. — Отвъд този двор са част от покоите на жените. Там се намират повечето от стаите на Сестрите. — Тя му се закани с пръст: — Там, млади момко, нямаш работа. — Извърна се към вратата. — Освен ако някоя Сестра не те покани в стаята си — добави накрая едва чуто.
— Как да те наричам — попита той. — Сестра Паша ли?
Тя се изкикоти.
— Не, засега съм послушница, макар да се надявам да докажа себе си в работата с теб и съвсем скоро да стана Сестра. Дотогава съм просто Паша.
Ричард се обърна към нея и я стрелна с поглед.
— Аз се казвам Ричард. Ще ти представлява ли проблем да запомниш името ми?
— Виж, аз отговарям за теб и…
— Щом ти е толкова трудно да го запомниш, нямаш никакъв шанс да станеш Сестра. Никога. Защото ако се опитваш да ме унижаваш, като ме наричаш с други имена, а не с моето, ще се постарая незабавно да направя така, че да се провалиш на теста. — Той се наведе напред и погледна страшно в широко отворените й очи. — Разбра ли, Паша?
Тя преглътна.
— Не ми повишавай тон, млади… — Тя повдигна брадичката си. — Не ми повишавай тон, Ричард.
— Така е по-добре. Благодаря ти. — Надяваше се с това разговорът им да приключи, тъй като не беше в настроение да проявява повече любезност.
Извърна се към балкона. От него се виждаше доста по-малко, отколкото от другия. Поне що се отнася до нещата, които го интересуваха. Затова се върна в спалнята.
Паша го следваше по петите.
— Виж какво, Ричард, ще трябва да се научиш на добри обноски, защото в противен случай…
Чашата преля. Той се обърна рязко към нея. Изненадана, тя се закова на място, като едва не се блъсна в него.
— Не си обучавала никого преди мен, нали така?
Тя не помръдна.
— Бих казал, че за пръв път поемаш някаква отговорност и изпитваш ужас да не сгафиш някъде. И понеже си неопитна, си мислиш, че ако се държиш като господар, ще заблудиш хората, че знаеш какво правиш.
— Ами аз…
Той се наведе над нея и приближи лицето си на милиметри от нейното. Гласът й заглъхна.
— Не бива да се страхуваш да ми покажеш, че нямаш опит в отношенията с хората, Паша. Онова, от което наистина трябва да се страхуваш, е, че ще те убия.
Тя присви гневно очи.
— Как си позволяваш да се държиш така с мен?
— Това за теб е игра. Начин да прилагаш безумните си правила и да дърпаш марионетката си за яката, за да получиш нова степен. — Той стисна зъби. — За мен обаче не е игра, Паша. За мен е въпрос на живот и смърт. Аз съм затворник, когото държат вързан за яка като животно, като роб. Разполагам с живота си толкова, колкото вие ми позволите. Знам, че ти няма да се поколебаеш да ме измъчваш, ако не играя по правилата ти. Но грешиш, Паша, ако си мислиш, че те заплашвам. Не, това е обещание.
— Не съм това, за което ме мислиш, Ричард! — каза тя. — Искам да съм ти приятел.
— Ти не си ми приятел. Ти си моят тъмничар. — Той вдигна пръст към лицето й. — Никога не работи срещу мен, защото ще те убия точно така, както ще убия и всеки друг, който се опита да ми попречи да сваля яката.
Тя примигна.
— Ричард, не знам какво се е случило с теб някога, но ние не сме такива. Искам да бъда Сестра на светлината и да помагам на хората да прозират добрините на Създателя.
Ричард беше на път да изгуби контрол над магията си. С усилие я овладя. Сега не беше време за това, имаше да върши други работи.
— Не се интересувам от твоята теология. Просто запомни това, което ти казах.
Тя се усмихна.
— Ще го запомня. Съжалявам, че те ядосах и не те наричах с името ти. Моля те, прости ми. Няма да се повтори. Просто спазвах правилата. Така са ме учили.
— Забрави правилата. Бъди самата себе си и ще имаш по-малко трудности в живота.
— Дори и да не ми вярваш, аз просто се опитвам да ти помогна, това е, което трябва да правя. — Тя посочи с ръка. — Ела. Седни на леглото.