Жени в прозрачни пъстри дрехи се притискаха към него и заливайки се от смях, се опитваха уж да го прегърнат, а всъщност гледаха да бръкнат в джобовете му. Правеха му такива предложения, че не можеше да повярва на ушите си. Опита се да избута жените от себе си. Не се получи. Когато ги погледна яростно, те сами се махнаха.
С облекчение остави зад гърба си града, светлините на факлите, горящите по улиците огньове, миризмите и шума. Почувства се по-добре, когато излезе под открито небе, огрян само от светлината на луната. Непрекъснато чувстваше яката около врата си и се чудеше какво ли ще стане, ако се отдалечи прекалено много, макар от онова, което му каза Паша, да знаеше, че би трябвало да може да отиде много по-далеч, отколкото възнамеряваше. Все пак се тревожеше да не би тя да греши, притесняваше се, че веригата изведнъж може да се скъси.
Най-сетне стигна до място, което го удовлетворяваше. Огледа тревистата ливада, от която в далечината се виждаше градът. Малко по-встрани под лунната светлина се очертаваха високите тъмни силуети на дърветата. Между тях бе тъмно като в рог.
Ричард остана известно време загледан в страховитата тъмнина. Обзе го неясно, изгарящо желание да потъне в нея. Нещо в него копнееше да го направи, да призове магията. Нещо в него страстно желаеше да предизвика яростта, да я остави да вилнее. Почувства, че трябва да се освободи от тягостното чувство, че е нечий затворник, да излее гнева си, страха от неизвестността, болката за Калан. Трябваше да го направи. Като човек, който удря с юмрук по стената в пристъп на гняв. Тези гори по някакъв начин му обещаваха успокоение.
Най-накрая успя да извърне поглед от тях и се зае да събира дърва за огън. С ножа си начупи съчки и ги подреди на купчина. След като се разпалиха добре, прибави отгоре и по-дебели клони. Огънят тръгна и той сложи отгоре канче, наля малко вода, а след малко прибави ориз и зеленчуци. Докато чакаше яденето да заври, дояде парче хляб, останало му отпреди. После сви колене ги обгърна с двете си ръце. Очите му не можеха да се откъснат от мрака на Блатистите гори. От другата страна в далечината проблясваха светлините на града. Небето над него беше като балдахин от звезди. Гледаше нагоре в очакване над главата му да се появи познатият силует.
След известно време чу зад себе си тъп звук. Две космати лапи го прегърнаха и го прекатуриха на земята. Той се засмя. Грач също изгъргори с клокочещия си смях, опитвайки се да го обгърне с крака, ръце и крила. Ричард започна да го гъделичка между ребрата, а Грач се смееше дълбоко и гърлено. Схватката завърши с това, че малкият змей възседна противника си и го прегърна плътно. Ричард отвърна на прегръдката му.
— Грааач ооичч Рааач ааарг.
Ричард го притисна още по-силно до себе си.
— И аз те обичам, Грач.
Зверчето вдигна сбръчкания си нос към него. Святкащите му зелени очи го погледнаха, чу се гърлен смях. Ричард сбърчи нос.
— Грач, смърдиш ужасно! — Той се изправи, все още без да го изпуска от ръцете си. — Успя ли да си уловиш нещо за ядене?
Грач кимна ентусиазирано.
— Толкова се гордея с теб! И при това без мухи-кръвопийци. Какво хвана?
Грач килна глава настрани. Косматите му уши се насочиха напред.
— Костенурка ли? — попита Ричард. Грач се изкикоти и поклати глава. — Елен? — Чу се съжалително скимтене. — Заек? — Змеят подскочи и тръсна глава, явно доволен от играта.
— Предавам се. Какво яде?
Грач покри очи с лапи и погледна тайничко изпод тях.
— Енот? Хванал си енот?
Грач кимна, ухили се зъбато, след което се изпъчи и се удари в гърдите.
Ричард го потупа по главата.
— Браво на теб! Браво, Грач!
Малкият змей отново се изкикоти гърлено и бутна Ричард, за да се поборят още малко. Ричард въздъхна с облекчение при мисълта, че приятелят му най-сетне се е научил сам да се грижи за храната си. Накара го да седне, докато той провери дали оризът е готов. Махна канчето от огъня.
— Ще хапнеш ли заедно с мен?
Грач внимателно се наведе напред и подуши храната. Знаеше, че е горещо. Вече се беше парил и беше много внимателен, когато Ричард готвеше нещо. Сбърчи нос. Изскимтя и извърна рамене. Ричард разбра, че не е във възторг от видяното, но след като няма друго, би опитал и от това. Сипа му малко в една паница.