— Духай! Горещо е.
Грач приближи паницата до лицето си и изви устни. Духна малко въздух в яденето си. Ричард загреба, докато гледаше как змеят се опитва да яде направо от паницата. Накрая Грач се излегна по гръб и хванал съда между двете си лапи, изля съдържанието му в устата си. Унищожи го на три глътки. След това се изправи и плесна с криле. Приближи се. С умолително скимтене протегна паницата си към Ричард, който му показа празното канче.
— Няма повече.
Ушите на Грач увиснаха. Той закачи нокът на ръба на паницата на Ричард и го побутна. Ричард дръпна паницата си и му обърна гръб.
— А, не, това си е моята вечеря.
Грач се примири и застана кротко до приятеля си, докато той приключи с вечерята си. Когато Ричард сви колене и ги обгърна с ръце, Грач се наведе напред и се опита да направи същото. Ричард извади кичура коса от джоба си. Завъртя го в ръка и го огледа на лунната светлина. Грач протегна лапа напред. Ричард го възпря с лакът.
— Не — каза той тихо. — Можеш да го докоснеш, но много внимателно.
Грач се протегна внимателно, бавно и нежно докосна с нокът кичура. Вдигна зелените си очи. Погали с нокът косата на Ричард. След това го докосна по бузата, където се бе изтърколила една сълза. Ричард подсмъркна и преглътна. Прибра кичура обратно в джоба си. Грач прегърна приятеля си с гигантската си лапа и склони глава на рамото му. Ричард също го прегърна и двамата останаха така известно време, загледани в нощта. Накрая, решил, че е време да поспи, Ричард откри едно местенце, обрасло с гъста трева, и си постла одеялото. Легна, а до него се сгуши Грач. Двамата заспаха моментално.
Когато се събуди, луната почти бе залязла. Седна и се протегна. Грач повтори движенията му. Ричард разтърка очи. Най-много след час-два щеше да се зазори. Беше време.
Изправи се, а Грач застана до него.
— Искам да ме чуеш, Грач, трябва да ти кажа нещо важно. Слушаш ли ме?
Грач кимна и го погледна сериозно. Ричард му посочи града.
— Виждаш ли това място с всичките огньове и светлини? Известно време ще живея там. — Той се потупа по гърдите и пак му посочи града. — Ще бъда там. Но не искам да идваш при мен. Трябва да стоиш далеч. За теб там е опасно. Ще стоиш далеч!
Грач не откъсваше поглед от лицето му.
— Аз ще идвам да те виждам, разбра ли?
Грач се замисли за миг, после кимна.
— Ще стоиш далеч от града. Виждаш ли онази река там долу? Знаеш какво е река, показвал съм ти вода. Ще стоиш от тази страна на водата. От тази страна. Разбра ли?
Ричард не искаше Грач да ходи на лов във фермите от другата страна на реката. Това със сигурност щеше да му донесе неприятности. Грач гледаше ту лицето на Ричард, ту града. Издаде звук, идващ дълбоко от гърлото му, за да покаже, че е разбрал.
— И, Грач, ако видиш хора — Ричард отново се удари в гърдите и показа към града, — такива като мен, недей да ги ядеш! — Той размаха пръст пред лицето на зверчето. — Хората не са храна. Не яж хора, разбра ли?
Грач изръмжа доста разочаровано и после кимна. Ричард сложи ръка на раменете му и го обърна с лице към Блатистите гори.
— А сега ме слушай внимателно. Много е важно. Виждаш ли онова място там, горите?
Чу се ниско, заплашително ръмжене. Устните на змея се разтегнаха и под тях лъснаха огромните му зъби. Зелените му очи заблестяха още по-силно.
— Стой далеч от горите! Не искам да ходиш там! Наистина, Грач. Стой далеч от горите!
Змеят погледна натам, все още ръмжейки. Ричард го сграбчи за козината и го разтърси.
— Стой далеч! Разбра ли?
Грач го погледна косо и накрая кимна.
— Налага се да отида там, но ти не бива да ме следваш. За теб е опасно.
Грач нададе жален вой и го дръпна назад.
— Не се притеснявай за мен. Аз имам меча си. Нали го помниш? Той ще ме защитава. Но ти не бива да идваш с мен.
Ричард се надяваше да е прав за меча. Сестра Вирна му беше казала, че в Блатистите гори върлува зла магия. Но нямаше избор. Това беше единственият план, който можа да измисли.
Прегърна силно змея.
— Бъди добро момче. Иди да си уловиш нещо за ядене. Ще дойда скоро да те видя и тогава ще се борим. Нали?
Грач грейна в усмивка, когато чу да се споменава за борба. С надежда побутна Ричард по ръката.
— Не сега, Грач. Трябва да свърша една работа. Но ще се върна някоя друга вечер и тогава ще се борим.
Ушите на малкия змей отново увиснаха. Дългите му ръце обвиха Ричард и го притиснаха в продължителна прегръдка. Ричард си събра нещата и като махна за довиждане, тръгна. Грач гледа след него, докато тъмната гора го погълна.
Вървя близо час. За да осъществи плана си, бе нужно да навлезе дълбоко в гората. От дърветата като ръце се протягаха клони, обрасли с мъх и увивни растения. Чуваха се звуци — гърлено щракане и дълги, плътни подсвирквания. Когато приближеше до някоя локва, се чуваше как в нея скачат разни неща.