— Ричард, моля те, ела с мен. Не това е начинът да наложиш волята си на Двореца. Това може да те убие.
— Не искам да налагам нищо, просто поемам отговорността за действията си. Моя грешка е, че Сестра Вирна беше понижена. Трябва да я поправя. Винаги се боря за онова, което е правилно. Не го ли правя, съм нищо.
— Ричард, ако слънцето залезе и ти си в Блатистите гори…
— Губиш ценно време, Паша!
Петдесет и втора глава
Чу ги да пристигат в късния следобед. Вятърът донесе до него шума от копитата само на един кон, примесен с гласа на Паша. Най-сетне излязоха на поляната. Ричард прибра меча в ножницата.
— Бони! — той почеса кобилата по врата. — Как си, момичето ми!
Бони го бутна с глава по гърдите. Ричард пъхна пръсти в устата й, за да види дали има метален мундщук. Сестра Марен го гледаше намръщено.
— Радвам се, че не си напъхала желязо в устата й, Сестро.
— Конярите казаха, че не са намерили мундщуците на трите коня. — Тя го изгледа подозрително. — Изчезнали. Мистериозно.
— Така ли? — Ричард сви рамене. — Колко жалко.
Паша едва си поемаше дъх от изкачването зад коня на Сестрата. От бялата й блуза се лееше пот. Тя приглади влажната си коса. Беше наказана да върви пеш. Сестрата, закопчала догоре кафявата си рокля, изглеждаше съвсем спокойна и отпочинала върху удобния гръб на Бони.
— И така, Ричард — каза тя, щом слезе от коня. — Тук съм, както пожела. Какво искаш?
Тя много добре знаеше какво иска Ричард, но той реши да й отговори възможно най-любезно.
— Съвсем просто е. Сестра Вирна да бъде възстановена като Сестра. Веднага. И да й бъде върнат дакра.
Тя махна презрително с ръка.
— Мислех, че ще ми поискаш кой знае какво! Това е просто. Вече е направено. Вирна е отново Сестра на светлината. За мен няма никакво значение.
— А когато те попита защо, не искам да й казваш, че е станало заради мен. Кажи й, че си размислила или нещо подобно и си решила да я направиш отново Сестра. Можеш, ако искаш, да й кажеш, че ти се е явил твоят Създател и те е накарал да го направиш.
Сестра Марен отметна назад няколко кичура от чудесната си руса коса.
— Ще го направя. Доволен ли си? Има ли още нещо?
— Това е всичко. То ще запази примирието ни.
— Чудесно. А сега, след като вече всички разногласия са заличени, покажи ми тази мъртва мечка. Паша опищя половината Дворец с твоя убит сбърз.
Паша беше забила яростно очи в земята, когато Сестра Марен се обърна намръщено към нея.
— Това глупаво дете никога не стъпва на под, който не е измит, изчистен и лъснат. И единственият случай, в който си подава главата навън от вратата на стаята си, е щом чуе, че в Танимура са докарали нова коприна. Едва ли би могла да различи заек от вол и със сигурност не би познала… Каква е тази воня?
— Мечи черва — каза невинно Ричард.
Паша отстъпи встрани, щом той вдигна ръка да покаже пътя. Сестрата прихвана широката си дреха и тръгна към дърветата. Паша го погледна изпод вежди, но когато двамата чуха учестеното й дишане, вдигна глава и на устните й грейна усмивка. Щом Сестрата се обърна към тях с бяло като платно лице, момичето отново заби поглед в земята. Треперещите пръсти на Сестра Марен повдигнаха брадичката на Паша.
— Ти си казала истината, дете — прошепна тя. — Прости ми!
Паша направи реверанс.
— Разбира се, Сестро Марен, благодаря ти, че отдели от времето си, за да провериш лично доклада ми.
Сестрата временно забрави надменността си и стана по-сърдечна. Обърна се към Ричард.
— Как умря това същество?
Ричард изтегли няколко сантиметра от меча над ножницата и после го плъзна обратно.
— Значи всичко, което казва Паша, е истина. Ти си го убил?
Ричард сви рамене.
— Прекарал съм доста голяма част от живота си под открито небе и знаех, че не е заек.
Сестра Марен се обърна отново към съществото, като си мърмореше под носа.
— Трябва да го изследвам. Това е невероятна възможност.
Паша извърна поглед към Ричард и смръщи нос от отвращение, когато Сестрата прокара пръстите си по тънкия процеп на устата на сбърза, бръкна в ушните му миди и накрая плъзна ръка по лъскавата черна козина. Изправи се, взряна в разпилените по земята вътрешности. Най-накрая се обърна към Ричард.
— Къде му е пелерината? Паша каза, че имало и пелерина?
Когато сбързът се бе спуснал да го нападне, пелерината му се бе развяла назад и ударът на Ричард, с който го бе разполовил, не я беше засегнал. Докато чакаше Паша да доведе Сестрата, Ричард случайно разбра какво удивително нещо може да върши тази пелерина. Той я изми от кръвта, окачи я между дърветата да съхне и след известно време я пъхна в раницата си. Нямаше намерение да се разделя с нея.