— Напротив, притесняват се — каза Паша тихо.
Ричард не й възрази. Продължи мълчаливо напред. Паша кръстоса ръце пред гърдите си. Небето беше станало пурпурночервено, но не беше студено. Тя отново трябваше да се затича, за да го настигне.
— Разкажи ми нещо за теб самия. Ти имаш дарбата. Баща ти също ли е имал дарбата? Нали тя се наследява?
Благоразположението на Ричард изчезна, както потъва камък в кладенец.
— Да, баща ми притежаваше дарбата!
Тя го погледна с интерес.
— Той жив ли е?
— Не, беше убит преди време.
Паша заби очи в подгъва на полата си.
— О, много съжалявам, Ричард!
Ръцете му стиснаха юздата.
— Аз пък не! Аз сам го убих!
Тя се вкамени.
— Убил си баща си? Твоя собствен баща?
Ричард я погледна.
— Той ме плени и ми сложи яка на врата, за да ме измъчва. Убих красивата млада жена, която управляваше тази яка, а после и него самия.
Долната устна на Паша започна да трепери и тя избухна в сълзи. Прихвана полата си с ръце и хукна надолу по хълма, без да гледа къде стъпва. Ричард почеса Бони по носа.
— Бъди добро момиче. Чакай ме тук!
Намери Паша седнала на една скала, обвила коленете си с ръце, да плаче неудържимо. Повдигна брадичката й, но тя извърна лице встрани.
— Махни се! — Паша заби челото си в коленете. — Или си дошъл да ме насечеш на парчета?
— Паша…
— Ти искаш само да убиваш!
— Това не е истина! Не искам нищо повече от това убийствата да спрат веднъж завинаги.
— Да, разбира се — изкрещя тя. — Ето защо не говориш за нищо друго.
— Това е само защото…
— През целия си живот съм се молила за този ден. Винаги съм искала да бъда Сестра на светлината. Сестрите помагат на хората. Исках да бъда една от тях. А сега никога няма да стана Сестра! — Тя пак се разрида.
— Разбира се, че ще станеш.
— Не! И то заради теб! Заради това, което говориш, защото ти ще ни избиеш всички, до една! Ти ни заплаши още в първия миг, когато дойде при нас!
— Паша, ти не разбираш!
Тя вдигна разплаканото си лице.
— Не разбирам, така ли? Ние направихме тържество, за да те посрещнем. Аз бях там сама и трябваше да казвам на всички, че си се почувствал зле. Гледаха ме с такова съжаление! Послушниците водеха своите момчета, които искат да се учат. Моите приятелки са ми разказвали как техните ученици на шега слагат в джобовете им жаба или бръмбар. А ти сложи в моя сбърз! Сестра Марен каза, че ще се разбираме добре двамата. Каза го съвсем убедено. Тя никога не казва нещо, което не мисли. Ти беше жесток с нея. Тя отговаря за послушниците още от времето, когато аз дойдох тук. Много е взискателна, но това е защото се грижи за нас. Тя си отваря очите на четири за всяка една от послушниците. Когато бях малка, в първия си ден в Двореца бях ужасно изплашена. Никога дотогава не бях излизала сама далеч от къщи. Сестра Марен ми подари една картина. Каза ми, че това е картина на Създателя. Сложи я на възглавницата ми и каза, че той ще ме пази през цялата нощ, за да бъда спокойна. — Паша искаше да спре сълзите си, но не успяваше. — Запазих завинаги тази картина. Исках да я дам на моето момче през неговата първа нощ, за да не се страхува. Вчера я взех със себе си. Когато те видях, разбрах, че не мога да ти я дам. Не искам да ти преча. Когато те видях, си казах — е, добре, Паша, той не е малко момче като на другите послушници, но Създателят ти е дал най-красивия мъж, когото някога си виждала. Бях щастлива и сложих най-хубавата си дреха, която пазех специално за този ден. — Тя се задъхваше. — А после ти ми каза, че съм грозна, че съм облечена безвкусно!
Ричард затвори очите си.
— Паша, много съжалявам.
— Не, ти не съжаляваш — извика тя. — Ти си само един свиреп звяр! Ние бяхме приготвили всичко за теб. Дадохме ти една от най-хубавите стаи в Двореца. Теб обаче това не те интересува. Осигурихме ти пари, за да нямаш нужда от нищо, но с това само те ядосахме. Дадохме ти прекрасни нови дрехи, а ти дори не ги погледна. Знам, че някои от Сестрите ти се виждат големи егоистки, но те иначе са много мили и правят на мравката път. А ти какво направи, извади меч пред тях още в първия миг и им обеща да ги убиеш. — Тя зарови ръце в полата си и скри лице в мокрия от сълзи плат.
Ричард сложи ръка върху рамото й, но Паша я блъсна настрани. Той не знаеше какво да прави с ръцете си.
— Паша, много съжалявам. Знам, че сигурно ти изглеждам като…
— Не, не съжаляваш! За нищо! Ти искаш да махнеш Рада’Хан, но това може да стане само чрез мен, ако овладееш умението да използваш дарбата си. Ти обаче не ми даваш ни най-малка възможност да те науча да го правиш. Знай, че без яката ще умреш. Две Сестри дадоха живота си за теб. Те никога няма да се върнат в къщи при своите приятели. Тези приятели скриха сълзите си и те посрещнаха с добре дошъл. В замяна на това, че се опитват да ти помогнат, че се опитват да спасят живота ти, ти ги заплаши, че ще убиеш всички, до една!