Ричард тръгна към богато украсената врата.
— Ричард, какво правиш? Къде си тръгнал?
— Искам да се срещна с Прелата!
— Не можеш просто така да я посетиш!
— Защо?
— Ами, тя е много заета жена. Не трябва да бъде обезпокоявана. Няма да те пуснат при нея. Пазачите никога няма да ти разрешат да минеш през вратата.
Той сви рамене.
— Можем да ги попитаме. След това ще ми избереш дрехи и ще отидем да вечеряме със Сестрите, нали?
Предложението тя да му избере дрехи я накара да се закове на място. След като помисли малко, измърмори, че сигурно няма да е чак толкова страшно да попитат, и го последва.
Щом ги видя, пазачът застана пред желязната врата с широко разтворени крака и закачи пръсти на колана си, натежал от оръжия. Ричард сложи ръка върху рамото му.
— Съжалявам. Прости ми моля те. Не съм ти създал неприятности, нали? Дано да не съм. Надявам се, не е излязла да ти се кара още, нали?
Мъжът го погледна объркано, а Ричард се наведе към него.
— Виж… как се казваш?
— Анделмиър. Кевин Анделмиър.
— Виж, Кевин, тя каза, че ще изпрати охраната на западната врата, ако закъснея дори с една минута. Вероятно е забравила да те изпрати. Не е твоя грешка. Обещавам да не споменавам името ти. Надявам се, че не ми се сърдиш?
Ричард се обърна с гръб към Паша и се наведе още повече към войника.
— Разбираш, нали? — Той многозначително извъртя очи към Паша и му намигна.
Кевин погледна Паша, която продължаваше да човърка заплетените си коси.
— Да, сигурен съм, че разбираш. Виж, Кевин, нямаш нищо против да ти взема една бира, нали? По-добре да влизам вътре, преди да съм те забъркал в някакви неприятности, но преди това искам да ми обещаеш, че ще ми позволиш да ти взема бира.
— Е, мисля, че нямам нищо против една бира…
Ричард тупна Кевин по рамото.
— Ето това се казва разбран човек.
Той профуча през вратата, а Паша не се отделяше от него. Ричард махна с ръка на Кевин и му се усмихна. Паша се наведе към него.
— Как го направи? Никой не може да пробие охраната на Прелата.
Ричард задържа вратата, за да й направи път.
— Просто му дадох храна за размисъл и му позволих да се тревожи, че може би говоря истината.
Щом отвърнаха на почукването им, двамата влязоха в слабо осветена стая, в която имаше две писалища и две Сестри.
Паша направи реверанс.
— Сестри, аз съм послушница Паша Маес, а това е новият ученик Ричард Сайфър. Той се чудеше дали е възможно да види Прелата.
Двете Сестри я стрелнаха с поглед. Лявата отговори рязко.
— Прелатът е заета. Свободна си, послушнице.
Леко пребледняла, Паша се поклони отново.
— Благодаря, че ми отделихте от времето си, Сестри.
Ричард леко сведе глава.
— Да, благодарим ви, Сестри, моля, предайте на Прелата моите най-добри чувства.
— Казах ти, че няма да иска да ни види — каза Паша, докато се връщаха обратно.
Ричард премести раницата на другото си рамо.
— Поне опитахме. Благодаря ти, че ми помогна.
Той знаеше, че Паша е права и че Прелатът няма да ги приеме, но видя каквото му бе необходимо. Просто искаше да разучи изцяло разположението на стаите в Двореца. Продължаваше да мисли, че е затворник, но реши известно време да се държи по различен начин. Първо щеше да види на какво могат да го научат. Нищо нямаше да го зарадва повече от това да махне яката от врата си, без да се наложи да наранява когото и да било.
Стигнаха до онази част от сградата, в която се намираше неговата стая. Крилото се наричаше „Гийом Хол“, в чест на пророка, както му обясни Паша. От сянката в долния край на мраморната стълба изскочи млад мъж и пристъпи колебливо към площадката. Къдравата му руса коса бе подстригана над ушите. Бе пъхнал ръцете си в противоположните ръкави на виолетовата си роба, деколтето и ръкавите на която бяха украсени със сребрист брокат. Изглеждаше по-нисък, отколкото е всъщност, тъй като се бе привел напред. Поклони се на Паша, а сините му очи затърсиха сигурно място, върху което да се установят.
— Благословена да си, Паша — каза той нежно. — Прекрасна си тази вечер! Моля се да си добре.
Паша примигна срещу него.
— Уорън, нали?
Той вдигна рязко глава, изненадан, че тя знае името му.
— Добре съм, Уорън. Благодаря ти за вниманието. Това е Ричард Сайфър.
Уорън се усмихна срамежливо.
— Да, видях те вчера със Сестрите.
— Ти сигурно също искаш да разбереш нещо за сбърза — каза Паша.
— Сбърз ли?
— Ричард уби сбърз, нали това те интересуваше?
— Наистина? Сбърз? Не… — Той се обърна към Ричард. — Исках да ти предложа да дойдеш с мен в подземието, за да четем заедно пророчествата.