Ричард не искаше да кара младия човек да се чувства неловко, но наистина никак не се интересуваше от пророчества.
— Твоето предложение е чест за мен, Уорън, но се страхувам, че не съм много добър в гатанките.
Уорън заби очи в пода.
— А, да. Разбирам, и другите не се интересуват много от старите книги. Аз просто си помислих, че след като вчера спомена за онова пророчество, може би ще ти е интересно да си поговорим на тази тема. Но разбирам! Извинявайте и двамата, че ви притесних.
Ричард се намръщи.
— Какво пророчество?
— Онова, дето го спомена накрая. Ами — Уорън преглътна, — за онзи, който носи смърт. Никога досега не бях срещал някой, който е свързан с пророчество. След като си споменат там, мислех, че може би… — Той млъкна и погледна пак в земята, като се готвеше да си тръгне. — Но, разбирам, съжалявам, че…
Ричард внимателно хвана ръката на Уорън и го обърна към себе си.
— Както казах, не съм много добър в гатанките. Но може би ти можеш да ме научиш на нещо, свързано с тях, за да не съм такъв невежа. Бих се радвал да науча нещо ново.
Лицето на Уорън светна. Когато се изправи, се оказа, че е висок почти колкото Ричард.
— Бих искал. Толкова бих искал да ти разкажа за това пророчество. То е истинска главоблъсканица. До наши дни никой не е успял да я разгадае. Може би с твоя помощ…
Покрай тях мина широкоплещест мъж в роба и с Рада’Хан на врата. Очите му не се откъсваха от Паша. Той й се усмихна ласкаво.
— Добър вечер, Паша, време е за вечеря. Реших да мина да те взема. — Очите му я изгледаха от горе до долу. — Но ти не си облечена, а и косите ти не са сресани. По-добре иди да се пооправиш.
Мъжът се извърна настрани. Паша хвана ръката на Ричард.
— Страхувам се, че имам други планове, Джедидайа.
Мъжът изгледа Ричард с нескрито любопитство.
— Кое е това селянче? Да не би двамата да сте ходили да сечете дърва или да ловите зайци? — Усмивката на Джедидайа се доближи до лицето на Ричард.
Паша вирна брадичката си.
— Ричард уби сбърз.
Веждите на Джедидайа се вдигнаха от изненада.
— Я, колко било смело селянчето!
— Ти никога няма да можеш да убиеш сбърз — вметна Уорън.
Джедидайа обърна очите си към него.
— Какво правиш над земята, Къртицо? — той се обърна пак към Паша. — А ти видя ли как го убива? Бих се обзаложил, че е бил сам във времето, когато твърди, че го е убил. Може би е намерил сбърза умрял от старост и го е нарязал с меча си, преди да ти го покаже, за да те впечатли. — Този път се обърна към Ричард. — Нали така, селяко?
Ричард се засмя.
— Така е, прав си!
— Така си и мислех! — Той се усмихна ослепително на Паша. — Ела по-късно при мен, дете, ще ти покажа една магия. Мъжка магия.
Джедидайа тръгна величествено и изчезна зад ъгъла на коридора. Паша опря юмруци в полата си.
— Защо му отговори така? Защо го остави да си мисли такива неща за теб?
— Направих го заради теб — каза Ричард. — Мислех, че искаш да престана да създавам главоболия и да започна да се държа като благородник. — Той разпери елегантно ръце. — Е, добре, започвам! — Ричард се обърна към Уорън, който се бе свил до мраморната колона. — Ако той ти направи нещо, Уорън, искам само да ми кажеш. Аз ще се заема с него. Ти само ми кажи.
Лицето на Уорън светна.
— Наистина ли? Благодаря ти, Ричард. Но не мисля, че ще има възможност да го стори. Надявам се да се видим в подземието, когато имаш време. — Той се усмихна на Паша. — Лека нощ, Паша. Толкова се радвам, че те срещнах. Прекрасна си тази вечер, лека нощ.
Тя се усмихна.
— Лека нощ, Уорън. — Тя го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше бързо по коридора. — Какъв странен младеж. Едва си спомних името му. Всички го наричат Къртицата. Той рядко излиза от подземието, за да дойде в Двореца. — Паша погледна Ричард. — Е, тази вечер си спечели един приятел, който не може с нищо да ти помогне, и един враг, който може да ти напакости по всякакъв начин. Стой далеч от Джедидайа. Той е много опитен магьосник, скоро ще бъде освободен. Докато се учиш да общуваш с твоя Хан, той може да те нарани много лошо. Може дори да те убие.
— Тук изглеждате като едно голямо, щастливо семейство!
— Между магьосниците има особени правила. Могъщите си съперничат за надмощие. Понякога те стават много опасни. Джедидайа е гордостта на Двореца и няма да приеме лесно мисълта, че някой ще се осмели да оспорва първенството му.
— Едва ли мога да бъда заплаха за силата на един магьосник.
Паша повдигна вежди.
— Джедидайа никога не е убивал сбърз и всички го знаят.
След като се убеди, че Ричард не харесва червения цвят, Паша облече зашеметяваща тъмнозелена рокля, която още повече подчертаваше фигурата й. Ричард си помисли, че е неразумно да показва толкова много гърдите си. Мъжете, поканени на вечерята на Сестрите, щяха да бъдат изложени на риска повече да гледат в нея, отколкото да се хранят.