— Когато свалят яката ти и напуснеш Двореца, можеш да носиш, каквото си поискаш. Разбира се, мнозина носят робата си, докато са живи, защото уважават професията си.
Ричард реши да смени темата на разговора.
— Искам да видя Уорън. Кажи ми как да отида при него.
— Сега, тази нощ? Ричард, денят беше твърде дълъг, а отгоре на всичко все още не съм ти дала първия урок.
— Кажи ми как да намеря Уорън. Дали е там толкова късно?
— Съмнявам се, че изобщо излиза. Мисля, че дори спи сред книгите. Днес бях много изненадана, когато го видях в Двореца.
— Не искам да мисли, че съм го забравил. Само ми кажи как да отида при него.
— Добре — въздъхна тя, — щом настояваш, ще отидем заедно. Трябва да те придружавам навсякъде из Двореца на пророците. Поне засега.
Петдесет и четвърта глава
От сърцето на двореца на пророците двамата започнаха да слизат към подземията. Стълбите на горните етажи имаха красив и изящен вид, докато тук, долу, бяха от груб камък, със заоблени, захабени стъпала. От чистачките, които бе видял да бродят по горните етажи, нямаше и следа.
Тухлените стени постепенно се смениха с каменни зидове. На някои места се виждаха огромни греди. По стените имаше закачени газени лампи, но всъщност коридорите се осветяваха с факли. Звуците на дворцовия живот постепенно останаха високо горе и бяха заменени от мъртва тишина. Някои от коридорите бяха подгизнали от вода.
— Какво има в тези подземия? — попита Ричард.
— Тук се съхраняват книгите с пророчествата, историческите книги, а също и архивите на Двореца.
— Но защо под земята?
— За да са по-добре защитени. Пророчествата са нещо опасно за необучените умове. Всички послушници изучават книгите с пророчества, но само някои от Сестрите имат разрешение да прочетат всичките и да работят с тях. Младите магьосници, които покажат, че тяхната дарба им дава склонност към пророчества, биват обучавани от тези Сестри. Има няколко младежи, които работят и учат в подземията. Тук Уорън е онова, което горе е Джедидайа. Всеки магьосник има своя област. Ние ще работим с теб, за да открием вродените ти способности. Когато това стане, обучението ти ще протече много бързо.
— Сестра Вирна ми каза нещо подобно. Каква способност мислиш, че бих могъл да имам?
— Обикновено зависи от индивидуалността на момчето. Някои са много сръчни и правят различни магически неща. Някои обичат да лекуват рани и стават лечители. И какво ли още не. Обикновено не е трудно да се разбере.
— А какво ще кажеш за мен?
Тя го погледна.
— Никой от нас не е виждал досега такъв като теб. Още нямаме никаква идея. — Лицето на Паша се оживи. — Но и това ще стане.
Стигнаха до огромна отворена врата с кръгла форма и дебелина колкото височината на Ричард. Зад нея се виждаха врати, издълбани направо в каменните основи на Двореца. Лампите не спомагаха особено за осветеността на мястото. Зад вратата имаше нещо като общо помещение с множество дълги, овехтели маси, върху които бяха разпилени книги. По стените се издигаха етажерки, също пълни с книги. На две от масите седяха жени и приближили плътно лампите над книгите си, си водеха бележки. Едната от тях вдигна поглед и се обърна към Паша.
— Какво правиш тук долу, дете?
Паша се поклони.
— Дойдохме да видим Уорън.
— Уорън ли? Защо?
От мрака изникна магьосникът.
— Всичко е наред, Сестро Беки, аз ги поканих да ме навестят.
— Добре, но следващия път те моля да ме предупредиш.
— Да, Сестро, ще го направя.
Уорън застана между двамата и като ги хвана за ръцете, ги поведе между етажерките, отрупани с книги и ръкописи. Когато осъзна, че е хванал ръката на Паша, се изчерви до корените на косата си.
— Изглеждаш… блестящо, Паша.
— Благодаря ти, Къртицо. — Тя се изчерви на свой ред и сложи ръка на рамото му. — Съжалявам, Уорън… не исках да кажа това. Исках да кажа Уорън.
Той се усмихна.
— Няма нищо, Паша, знам, че хората ме наричат така. Мислят, че е обидно, но за мен това е комплимент. Нали виждаш, къртицата си има свои пътища в тъмнината, там, където другите са слепи. Точно това правя и аз — виждам там, където другите не могат.
Паша въздъхна с облекчение.
— Радвам се, Уорън. Къртицо, чу ли, че Джедидайа е паднал по стълбите и си е счупил крака?
— Така ли? — Той потърси очите й. — Може би Създателят е искал да го научи да не си вири толкова носа, за да вижда къде върви.
— Не знам дали Джедидайа ще си вземе някаква поука от уроците на Създателя — каза Паша. — Говори се, че бил толкова ядосан, че изгорил килима.
Уорън все още я гледаше в очите.