Ричард блъсна назад стола си.
— Е, както вече споменах, не съм особено силен в гатанките. — Той се опита да се усмихне. — Но ти обещавам да помисля над това.
Уорън грейна.
— Ще го направиш ли? Ще ти бъда толкова благодарен, ако можеш да ми помогнеш!
Ричард го стисна за рамото.
— Имаш думата ми.
Паша стана.
— Време е за урока на Ричард. Става късно.
— Благодаря и на двамата ви, че дойдохте. Много рядко имам посетители.
Тримата тръгнаха към вратата, Паша вървеше най-отпред. Щом тя прекрачи прага, Ричард натисна с длан металната пластина на стената. Вратата започна бавно да се затваря. Паша заудря с юмруци по камъка, тъй като процепът бе станал прекалено тесен, за да може да мине. Закрещя да й отворят. След миг вратата се затвори напълно, думите й изведнъж заглъхнаха и Ричард и Уорън останаха в тишина.
Уорън погледна металната пластина.
— Как го направи? Ти си начинаещ магьосник. Би трябвало да не можеш да въздействаш на въздушните щитове с твоя Хан?
Ричард нямаше отговор на този въпрос, така че си замълча.
— Кажи ми какво имаше предвид, като каза, че знаеш какво ще ти направят Сестрите, ако разберат, че си ги излъгал?
Уорън докосна яката си.
— Ами, ще ми причинят болка.
— Искаш да кажеш, че ще използват магията на яката, за да те наранят, така ли?
Уорън кимна и стисна робата си в юмрук.
— Често ли го правят? Често ли ни нараняват с яката?
Уорън извъртя юмрука си.
— Не, не често. Но за да станеш магьосник, трябва да преминеш през едно изпитание за болка. От време на време идват и ти причиняват болка с Рада’Хан, за да видят дали си научил достатъчно, за да можеш да преминеш този тест.
— И как се разбира дали си преминал?
— Ами, предполагам, че ако понесеш болката, без да ги молиш да спрат, си го издържал. Никога не са ми казвали какво точно трябва да се направи, за да го издържа. — Лицето му стана мъртвешки бледо. — Никога не съм могъл да се стърпя да не ги помоля да спрат. Покажеш ли им веднъж, че можеш да понесеш болката, която ти причиняват, те я увеличават.
— Предполагах, че е нещо подобно. Благодаря ти, че ми каза. — Ричард подпря брадата си с юмрук. — Имам нужда от помощта ти.
Уорън нави ръкавите на робата си до лактите.
— Какво мога да направя за теб?
— Ти каза, че тук има пророчества, в които се говори за мен. Искам да проучиш всички такива, които можеш да откриеш. А също и за Кулата на вечната смърт и Долината на изгубените. Освен това ме интересува всичко, което може да се открие за воала на отвъдния свят. — Ричард посочи книгата на масата. — Преди да стигнеш до страницата с пророчеството, видях една рисунка. Беше нещо като сълза. Знаеш ли какво е?
Уорън отново разтвори книгата и потърси, после посочи с пръст.
— Това ли?
— Да, точно това.
Ричард си спомни, че беше видял подобно нещо на врата на Рейчъл, когато двамата с Чейс се появиха в съзнанието му в Долината на изгубените. Изведнъж пред очите му изплува образът на Зед. Сърцето му заудря бързо.
— Виждал съм го и преди. Какво представлява?
Уорън го погледна изненадано.
— Това е Камъкът на сълзите. Къде си го виждал?
— Какъв е този Камък на сълзите?
— Ами, не съм съвсем сигурен. Трябва да направя още някои проучвания, но мисля, че е свързан с воала на отвъдния свят. Ако приемем, че „драука“ има и такъв смисъл. Но как така си го виждал?
Ричард за втори път не обърна внимание на въпроса му.
— Уорън, искам да знам всичко за този Камък. А също и за хората, които някога са живели в Долината на изгубените. Бака Бан Мана. Името им означава „тези, които нямат господар“. Искам да знам всичко и за човека, когото те наричат Кахарин.
Уорън го гледаше изумен.
— Но това е работа за няколко живота.
— Ще ми помогнеш ли, Уорън?
Магьосникът заби поглед в земята.
— При едно условие. Аз никога не излизам оттук. Не че не обичам да работя с пророчествата, нали разбираш, но хората си мислят, че нямам никакви други интереси. Ще ми се да разгледам страната извън Двореца. Горите, хълмовете. — Той стисна ръцете си в юмрук. — Страхувам се от големите неща. Небето е твърде огромно. Стоя тук, защото се чувствам на по-сигурно място. Но вече ми омръзна да живея като къртица. Ще ми се да изляза навън и да видя света. Ти би ли, ами, би ли ми показал страната? Приличаш ми на човек, който доста е живял под открито небе. Струва ми се, че ще се чувствам сигурен, ако бъдеш с мен.