Очите на Уорън се напълниха със сълзи.
— Моля те, не наранявай Паша.
— Уорън, аз я харесвам. Мисля, че е много добър човек отвътре, както ти казваш. Не вярвам, че някога ще ми даде повод да я нараня, но трябва да разбереш, че ако съм прав и воалът наистина е разкъсан, залогът е много по-голям от живота на едно човешко същество. Което и да е то. Аз, ти, Паша.
Уорън кимна.
— Чел съм пророчествата. Разбирам. Ще потърся нещата, които те интересуват.
Ричард се опита да го успокои.
— Всичко ще се оправи, Уорън. Аз съм Търсачът, ще направя всичко, което мога. Не искам никой да пострада.
— Търсач ли? Какво е това Търсач?
Ричард докосна металната пластина.
— Ще ти разкажа някой друг път.
Уорън гледаше с невярващи очи вратата, която бавно се отваряше.
— Как е възможно да можеш да го правиш?
Паша стоеше отвън спокойна и ги чакаше. Полагаше всички усилия гневът да не избие на лицето й.
— И за какво беше всичко това?
Ричард пристъпи към нея.
— Разговор между момчета.
Паша го спря с ръка.
— Какво искаш да кажеш с това?
Ричард се вгледа в топлите й кафяви очи.
— Изкълчих ръката на Уорън, за да го накарам да ми разкаже за теста за болка. Ти пропусна да ми споменеш за него, така че трябваше да попитам Уорън. Или може би си възнамерявала да не ми казваш, докато не се наложи да го приложиш върху мен?
Паша разтърка длани, сякаш за да ги стопли.
— Аз не правя това, Ричард. Аз съм само послушница. Този тест се дава от Сестрите.
— Защо не ми каза?
От очите й потекоха сълзи.
— Не мога да понасям да причиняват болка на някого. Не исках да те плаша с нещо, което може да не се случи скоро. Понякога очакването може да бъде по-ужасно от самия тест. Не исках да живееш в страх.
— О — въздъхна Ричард, — ами, струва ми се, че причината е основателна. Извинявай, Паша, за това, което си помислих за теб.
Тя опита да се усмихне.
— Ще започнем ли урока ти?
Те отново тръгнаха по безкрайните коридори и стълби, докато стигнат до „Гийом Хол“, където беше стаята му. Роклята на Паша шумолеше в тишината на мраморните помещения. Мястото беше прекрасно, с елегантни стаи, но не толкова впечатляващо, колкото Народния дворец в Д’Хара. Ако не беше виждал онзи дворец, сигурно тази сграда щеше да го порази с величието и красотата си. Сега просто запомняше внимателно разположението на стаите, коридорите и всичко останало. В някои от коридорите срещнаха младежи с Рада’Хан на врата. Най-накрая стигнаха до стаята на Ричард. Паша посегна да отвори вратата, но той я хвана за китката. Тя го погледна изненадана.
— Вътре има някой — каза той.
Петдесет и пета глава
— Мое задължение е да се грижа за теб — каза Паша.
С помощта на своя Хан тя го хвана като с невидима ръка и го дръпна встрани. След това влезе в стаята. Ричард се завъртя, издърпа меча си и се спусна след нея. В стаята проблясваха само няколко пламъчета от камината. Двамата спряха почти едновременно, докато очите им свикнат с тъмнината. Откъм един стол край огъня се чу глас:
— Сбърз ли очакваше да видиш, Ричард?
— Сестро Вирна! — Той плъзна обратно меча в ножницата. — Какво правиш тук?
Тя се изправи, вдигна ръка към една газена лампа и тя се запали.
— Не знаех дали си чул. — Лицето й беше непроницаемо. — Отново съм Сестра на светлината.
— Така ли? — каза Ричард — Чудесна новина!
Сестра Вирна сключи ръце по обичайния си начин.
— След като отново съм Сестра, реших да дойда да поговорим. — Тя погледна Паша. — Насаме.
Паша хвърли поглед първо на Ричард, после на Сестрата.
— Ами, тази рокля, струва ми се, не е много подходяща за първия ни урок, Ричард. Ще отида да се преоблека. — Тя се поклони на Сестра Вирна. — Лека нощ, Сестро, толкова се радвам за теб. Ричард, благодаря ти, че се държа като благородник тази вечер. Ще се преоблека и ще се върна.
След като затвори вратата след Паша, Ричард остана с лице към нея.
— Благородник — повтори Сестрата. — Радвам се да го чуя, Ричард, също така искам да ти благодаря за това, че отново съм Сестра. Сестра Марен ми каза какво се е случило.
Ричард се разсмя и се обърна към нея.
— Доста дълго време прекарахме заедно, Сестро, но ти трябва още практика, докато се научиш да лъжеш. Не си убедителна.
Тя се усмихна почти незабележимо.
— Добре, Сестра Марен ми каза, че докато се молела, разбрала, че аз ще служа по-добре на Създателя като Сестра, понеже съм имала голям опит. — Тя повдигна вежда. — Горката Сестра Марен, изглежда, лъжата става заразителна, откакто си тук.