Ричард я накара да му покаже всичко в Двореца, до което има достъп. Също и града, пристанището, големите лодки. Тя му обясни, че се наричат кораби, защото плуват в морето. Ричард никога не бе виждал толкова огромни плавателни съдове. Тя му каза, че са купени от градове в Стария свят, намиращи се надолу по брега.
В разходките си край морето двамата прекарваха цели часове, загледани във вълните. Тя му разказа за приливите и отливите и Ричард с изненада научи, че това е природно явление, а не резултат от магия. Беше очарован от морето, а за Паша беше достатъчно, че я взима със себе си. Но той не можеше да си позволи да седи и да гледа морската шир твърде често. Чакаше го работа.
На Паша не й беше позволено да излиза с него в града нощем, тъй като можеше да му се прииска да бъде с жена. Ричард всеки път й обясняваше, че излиза не с такава цел. Което си беше самата истина — той нито веднъж не се докосна до някоя от разголените красавици, които му се предлагаха. Именно защото беше вярно, му бе доста трудно да я убеди. Разбира се, никога не й спомена защо всъщност ходи там.
Реши, че щом Дворецът му осигурява толкова много пари, би трябвало да ги използва по някакъв начин. Харчеше ги за всичко, което би могло да му бъде полезно в бъдеще. Стана редовен посетител на таверната, посещавана от охраната. Винаги когато беше там, никой от войниците не плащаше и грош за пиенето си. Направи си труда да научи имената на всички войници. Записваше в една тетрадка всяко ново име и се опитваше да научи колкото се може повече за човека и за навиците му. Най-много внимание обръщаше на войниците от охраната на Прелата и на онези, които охраняваха забранените зони в Двореца. Постепенно научи всичко за тези момчета. Познаваше приятелките и жените им, децата, родителите, какво обичат да ядат, какви проблеми имат.
Веднъж купи на Кевин ужасно скъпи бонбони — любимите на неговата приятелка. Този жест има огромен успех. Оттогава нататък Кевин грейваше в усмивка всеки път, щом го видеше.
Освен това Ричард с готовност заемаше пари на всеки от войниците, знаейки, че никога няма да му ги върнат. Дори не искаше да слуша обясненията и извиненията им, казваше само, че много добре ги разбира.
Имаше двама, които пазеха в западната част на Двореца. Те му позволяваха от време на време да им купува по някоя бира, но продължаваха да се държат хладно с него. Ричард прие поведението им като предизвикателство. Предложи им жени и пиене. Когато го попитаха защо, обясни, че те по цял ден стоят на пост, а той има достатъчно пари и нищо не му коства да им осигурява приятна дамска компания за вечерна отмора. Обяснението му ги срази. Скоро и те започнаха да го гледат съучастнически, когато минаваше покрай тях.
Постепенно разбра, че не е много удобно в Двореца да идват жени и затова откупи един от публичните домове в града, който започна да работи само за „приятелите на Ричард Сайфър“. Плащаше добре на съдържателката и когато тя се оплакваше, че работата не върви, не се скъпеше да даде допълнителни средства. Успокояваше съвестта си с мисълта, че това ще му помогне да не убива стражите, когато му дойде времето. Разглеждано по този начин, всичко, което правеше, имаше смисъл.
Един ден, когато Паша беше излязла с него на разходка из града, един мъж му намигна, а тя попита защо. Отговори й, че е заради компанията на най-хубавата жена в Двореца. Усмивката не слезе от лицето й повече от час.
Ричард нарочно искаше войниците от охраната да свикнат да го виждат с пелерината на сбърза. А за да достави удоволствие на Паша, винаги, когато бяха заедно, обличаше любимото й червено сако. Понякога носеше и другите — черни, тъмносини, кафяви, сиви. Паша обичаше да се разхождат заедно из града, но не й харесваше да излизат в околностите му.
Ричард научи, че войниците от охраната са от Императорския орден, който управлява Стария свят, но изглежда, имаше политика на ненамеса по отношение на Двореца на пророците. Те никога не се бъркаха в работата на Сестрите и не закачаха мъж, който носи Рада’Хан.
Войниците бяха настанени в Двореца, за да могат да контролират всички, които идват на остров Халсбант. Всеки ден по мостовете към Двореца минаваха множество хора. Сестрите изслушваха внимателно исканията им. Едни просеха милостиня, други търсеха съдия за споровете си, трети молеха да им се помогне, за да прозрат мъдростта на Създателя. Четвърти се надяваха да намерят работа в Двореца. Ричард научи, че Танимура е едновременно предна врата на Стария свят и крайна точка на Империята. Императорът, изглежда, имаше споразумение с Двореца да изпраща войници, но да не прилага тук своите закони. Ричард подозираше, че гвардейците са очите на своя господар. Чудеше се какво ли получава той от страна на Двореца за изпълнението на това споразумение.