Успя да научи, че в поне една от забранените зони в Двореца Сестрите имат „специални гости“, които никога не си показват носа навън. Но не можа да разбере нищо повече.
Постепенно започна да изпитва верността на войниците към него с простички задачи. Веднъж каза на Кевин, че иска да подари на Паша специална роза, която расте само в градината на Прелата. След това нагласи нещата така, че Паша да мине пред Кевин, забола красивата жълта роза в корсажа си. Кевин се усмихна с гордост.
Приложи същия номер и на други забранени места, молеше войниците да го пуснат до някой прозорец, защото гледката към морето била чудна от там. През цялото време гледаше да стои така, че да могат да го виждат. С това целеше да ги убеди, че могат да са спокойни с него, и така да приспи бдителността им.
Не след дълго всички стражи свикнаха с разходките му. След известно време можеше да влиза и излиза където си поиска. Той им беше приятел — доверен и ценен приятел.
След като имаше възможност да разполага с толкова красиви цветя от специалните градини на Двореца, реши, че и те могат да се превърнат в преимущество. Започна да ги подарява на Сестрите, които работеха с него. Отначало те приемаха с изненада жеста му. Той им обясни, че счита Сестрите, които го обучават, за специални и поради тази причина не иска да им подарява обикновени цветя, а само най-специалните. Освен че караше Сестрите да се изчервяват, това обясняваше и иначе непростимия факт, че е ходил в забранените зони.
Макар че, доколкото Ричард можеше да прецени, в Двореца имаше около двеста Сестри, с него се занимаваха само шест. Сестра Тови и Сестра Сесилия бяха най-възрастни и много мили. Можеха да му бъдат баби. Тови винаги му носеше сладкиши и други вкусотии по време на заниманията им. Сесилия настояваше да приглажда косата му назад и не си тръгваше, преди да го е целунала по челото. Двете ужасно се изчервяваха, когато им подаряваше от редките цветя. Ричард не можеше да повярва, че един ден може да се окажат негови врагове.
Когато за пръв път видя на вратата си Сестра Мериса, Ричард си глътна езика. Тъмната й коса и начинът, по който изпълваше червената си рокля, го накараха да заеква на всяка дума като пълен глупак. Сестра Ничи се обличаше само в черно и в нейно присъствие се чувстваше по същия начин. Щом тя го погледнеше със сините си очи, Ричард направо забравяше да диша. Тези две Сестри бяха по-големи от Паша, на годините на Ричард или най-много с година-две по-възрастни от него. От тях се излъчваше увереност и хладна грация. Макар че Мериса беше тъмна, а Ничи руса, двете си приличаха като родни сестри. Ханът им се излъчваше с такава сила, че около двете като че ли се образуваше светло сияние. Неведнъж му се бе причувало, че въздухът около тях пука. Те сякаш не стъпваха по земята, а се плъзгаха по нея като лебеди — сериозни и съсредоточени. При все това Ричард бе убеден че само с един поглед могат да разтопят метал. Никога не се засмиваха. Най-многото, което можеше да се види на лицето им, беше по една малка, сдържана усмивка. И то само когато го погледнат в очите. Станеше ли това, сърцето на Ричард започваше да бие по-силно.
Веднъж той предложи на Сестра Ничи цвете от забранените градини. Обяснението му за това откъде го има и защо иска да й го подари изхвръкна от главата му на мига. Тя хвана небрежно бялата роза между палеца и показалеца си, като че можеше да изцапа ръката й, и без да сваля очи от него, му се усмихна сдържано и каза с безразличен тон:
— Да, благодаря ти, Ричард.
В главата му изплуваха думите на Паша, че понякога момчетата пъхат в джобовете на Сестрите жаби. Никога повече не подари цвете нито на нея, нито на Сестра Мериса. За тях всичко по-евтино от скъпоценен накит изглеждаше като обида.
Нито една от двете не провеждаше заниманията си на земята. Всъщност самата идея да види някоя от тях седнала с кръстосани крака на килима му се струваше налудничава. Двете по-възрастни Сестри Тови и Сесилия сядаха пред камината също като Паша и това му се струваше напълно естествено. Сестра Ничи и Сестра Мериса използваха стол и отпускаха ръцете си на ниска масичка. Това му действаше възбуждащо. Целият започваше да се поти.
И двете говореха пестеливо, което придаваше допълнителна аристократичност на поведението им. Макар нито Сестра Ничи, нито Сестра Мериса да не му бяха направили ясно предложение, всяка бе успяла да му внуши по някакъв начин, че няма нищо против да прекара нощта с него. Ричард така и не успя да се хване за нищо конкретно, за да потвърди впечатлението си, но въпреки това беше сигурен. Смътните им намеци му позволиха да се направи, че не е разбрал намеренията им и така никоя от тях не направи опит да изясни смисъла на казаното.