Той се молеше да не отправят предложението си по-ясно и недвусмислено, защото знаеше, че ако това стане, единственият начин да се накара да не казва „да“ ще е, като отхапе езика си. И двете извикваха в съзнанието му думите на Паша, че мъжете притежават неконтролируеми страсти. Никога преди не му се бе случвало да попада в компанията на човек, който да го кара да заеква, да се поти и да изглежда като пълен глупак. Сестра Мериса и Сестра Ничи бяха въплъщения на чистата, неудържима страст.
Когато Паша разбра, че те са сред Сестрите, които го обучават, просто сви рамене и каза, че са много талантливи и че е сигурна, че ще му помогнат да достигне своя Хан. Докато му казваше това, лицето й се покри с червени петна.
Когато каза за тях на Пери и Исаак, двамата без малко да се строполят на земята. Казаха му, че са готови да се откажат от всички жени в града завинаги, само да могат да прекарат по една нощ с тях двете. И го посъветваха, ако някога му се удаде подобна възможност, да не я изпуска и след това да им разкаже всичко с подробности. Ричард ги увери, че жени като тях никога не биха проявили интерес към човек като него — обикновен горски водач.
Не се осмели да им каже, че възможността вече му се е удала.
Петата, Сестра Армина, беше по-възрастна от Мериса и Ничи, зряла и много приятна жена, но изцяло отдадена на работата си. Когато усилията му да открие своя Хан се провалиха, както това бе станало при опитите на всички Сестри преди нея, тя му каза, че все някога ще му дойде времето, да не се отчайва, а да положи повече усилия. С течение на времето започна да се държи по-сърдечно с него и да му се усмихва по-често. Беше изненадана и поласкана от специалните цветя. Дори се изчерви. Харесваше му уравновесената й личност.
Последната, Сестра Лилиана, беше негова любимка. Сърдечната й усмивка беше обезоръжаваща, а слабоватата й, кокалеста фигура изглеждаше дори привлекателна заради открития й, ведър характер. Тя се отнасяше с Ричард като с верен приятел. С нея той се чувстваше спокоен, понякога прекарваше в компанията й повече време, отколкото можеше да си позволи, и разговаряше с нея до късно през нощта само защото присъствието й му беше приятно. Макар да нямаше приятели сред хората, които го държаха в плен, я допусна по-близо до себе си от всеки друг.
Когато й подари едно от специалните си цветя, Сестра Лилиана отметна дълъг кичур коса зад ухото си и се наведе напред. Очите й станаха огромни и пълни с игриви пламъчета. Веднага го попита как е успял да се промъкне покрай пазачите. Когато й разказа някаква история за това как се бил шмугнал незабелязано зад гърбовете им, тя се изкикоти весело. Втъкна розата в едно от копчетата си и с гордост я носи, докато съвсем увяхна. Тогава Ричард й подари нова.
Когато Сестра Лилиана го докосваше приятелски, това му се струваше съвсем естествено. Той поставяше ръка на рамото й със същата лекота и естественост, докато й разказваше истории от живота си като горски водач. Двамата се заливаха от смях, хванали се за коремите. Чак очите им се пълнеха със сълзи.
Сестра Лилиана му разказа, че е израсла във ферма и че много обича природата. Ричард на няколко пъти я покани на пикник извън града. Сред природата тя се чувстваше щастлива и като у дома си. Не й правеше впечатление, ако поизцапа тук-там роклята си. Ричард не би могъл да си представи Сестра Мериса или Сестра Ничи да стъпят с фините си крака в прахта, но Сестра Лилиана изобщо не се притесняваше да седне на поляната до него.
Тя никога не му направи предложение да легнат заедно. Това само по себе си го караше да се чувства спокоен с нея. Лилиана никога не проявяваше претенции. Просто искрено се радваше на времето, прекарано с него. Когато при поредното им занимание той отваряше очи и й признаваше, че отново не е почувствал никакъв Хан, тя скръстваше ръце и го успокояваше, като му казваше, че всичко е наред, че следващия път ще се постарае повече, за да му помогне.
Ричард установи, че споделя с нея неща, които не бе казвал на никоя от другите Сестри. Когато й призна, че най-много от всичко на света иска да свали от врата си Рада’Хан, тя отпусна ръка на рамото му, намигна му приятелски и му обеща, че ще направи всичко възможно това да стане. Че когато му дойде времето, тя ще го направи със собствените си ръце. Каза, че разбира чувствата му и че го моли да не се отчайва.
Обеща му, че ако един ден търпението му е напълно изчерпано и наистина не може да издържа повече, тя ще му помогне, ще махне яката от врата му. Но се опита да го убеди, че вярва в него, и го помоли да положи всички усилия да се научи да контролира своя Хан, преди да поиска от нея да свали яката. Каза още, че повечето от другите младежи се опитват да забравят яката, като вкарват в леглото си всяка жена, която прояви желание за това. Увери го, че разбира какво е вътрешна необходимост, но че се надява, ако някога реши да преспи с жена, то да е защото я харесва, а не защото иска да забрави яката си. Посъветва го да не ходи при проститутките, защото били нечистоплътни и можело да пипне някоя болест.