Един ден, когато Уорън вече се чувстваше добре извън стените на Двореца, Ричард реши да го заведе на хълмовете. Уорън се изплаши и седна на една скала, от която се виждаше целият град. Постоя доста дълго така, а после изведнъж каза, че вече не се страхува, че се е научил да управлява страховете си. Ричард му каза, че се радва, задето ще се разхождат далеч от своята къртича дупка. Уорън се засмя.
Що се отнася до проучванията, Уорън бе открил малко, но ценна информация. От старите книги бе събрал сведения за Долината на изгубените и Бака Бан Мана, която бе доста интригуваща. Ставаше въпрос за силата, която магьосниците бяха дали на Бака Бан Мана в замяна на отнетата им земя. Сила, с която един ден Бака Бан Мана ще си върне земята. Тогава Кулите ще изчезнат.
Ричард си спомни, че Ду Чайлу го бе нарекла Кахарин и му бе казала, че двамата са мъж и жена. Това бе обозначаване на някаква връзка помежду им. Запита се дали с течение на времето тази връзка не е започнала да се приема като брак, но всъщност първоначално да е означавала нещо друго.
Докато стояха загледани в ширналия се пред очите им пейзаж, Уорън каза:
— Прелатът е чела пророчества и истории за „камъка в езерото“.
Ричард моментално наостри уши. Спомни си, че в песента за смехавците, която му бе изпяла Калан, се говореше за „камъка в езерото“. Оказа се, че Уорън не се е занимавал с тези пророчества и до този момент не е осъзнавал важността им.
— Знаеш ли Второто правило на магьосника, Уорън? — попита Ричард.
— Второ правило ли? Нима магьосниците имат правила? Какво е първото?
Ричард го погледна.
— Помниш ли нощта, когато Джедидайа си счупи крака и аз ти казах, че имаш пепел от килима по раменете си, а ти посегна да се изчистиш. Тогава използвах Първото правило на магьосника.
Уорън се намръщи.
— Помисли си върху това, Уорън, и ми кажи, когато измислиш нещо. Междувременно няма да е лошо да ускориш проучванията, за които те помолих.
— Добре, сега ще е малко по-лесно, защото Сестра Беки напоследък всяка сутрин се чувства зле и не наднича през рамото ми както преди. Бременна е — допълни той накрая в отговор на въпросителния поглед на Ричард.
— Много от Сестрите ли имат деца?
— Да — каза Уорън. — При толкова млади магьосници, на които вече се забранява да излизат в града, това е нормално. Сестрите им помагат в задоволяването на нуждите им, за да могат да учат пълноценно.
— Детето на Сестра Беки от теб ли е? — попита Ричард.
Уорън се изчерви и го погледна сърдито.
— Не — каза той и обърна очи към града. — Аз чакам онази, която обичам.
— Паша — каза Ричард.
Уорън кимна. Ричард погледна към Двореца на пророците и заобикалящия го град. Нужди.
— Уорън, всички ли деца на родените с дарбата я наследяват?
— О, не. Говори се, че преди много хиляди години, преди да се разделят Новият и Старият свят, мнозина са притежавали дарбата. Но с течение на времето силните на деня започнали да избиват младежите, родени с дарба, за да не застрашават управлението им. Властниците освен това, лишавали бъдещите магьосници от необходимото обучение. Било време, когато бащите сами обучавали синовете си, но тъй като родените с дарба значително намалели и започнали да се появяват през няколко поколения, онези, които знаели как да ги обучават, също намалели и ревностно пазели познанията си. Точно затова е създаден Дворецът на пророците — за да помага на родените с дарбата, за които нямало повече учители. С течение на времето дарбата се превърнала в истинска рядкост за човешката раса. Това осигурило на магьосниците, които държат властта, липса на опозиция. Сега, когато дарбата вече не е отличителна черта на нашата раса, роденият с нея се счита за изключение. Може би едно дете на хиляда, чийто баща е магьосник, се ражда с нея. Ние сме изчезващ вид.
Ричард отново погледна града, след това пак обърна очи към Двореца и се изправи на крака.
— Те не се грижат за нашите „нужди“ — прошепна той. — Използват ни като животни за разплод.
Уорън също се изправи и повдигна вежди.
— Какво?
— Те използват Двореца и младите мъже в него, за да създават магьосници.
Уорън смръщи чело.
— Но защо?
Ричард стисна зъби и мускулите на лицето му потръпнаха.
— Не знам, но възнамерявам да разбера.
— Добре — каза Уорън и се усмихна. — А сега имам нужда от приключение.