Камъкът на сълзите

Ричард го погледна хладно.

— Знаеш ли какво е приключение, Уорън?

Магьосникът кимна, все още усмихнат.

— Вълнуващ опит.

— Приключение е да бъдеш изплашен до смърт и да не знаеш дали ще оживееш или не, дали хората, които обичаш, ще оживеят. Приключение е да попаднеш в ситуация, от която не знаеш как да се измъкнеш.

Пръстите на Уорън мачкаха бродерията на ръкавите му.

— Никога не съм възприемал това от подобна гледна точка.

— Е, сега ще имаш възможност — каза Ричард. — Защото съм на път да започна приключение.

— Какво ще правиш?

— Колкото по-малко знаеш, толкова по-далеч ще си от приключението, толкова по-малко главоболия ще имаш. Ти току-що откри неща, които трябваше да знам. Ако воалът на отвъдния свят е разкъсан, ние всички ще станем герои в едно безкрайно приключение.

— Добре — каза Уорън и в погледа му блесна искрица, — тогава значи съм намерил поне едно полезно нещо.

— Камъкът на сълзите?

Уорън кимна с усмивка.

— Поразрових се и установих, че е невъзможно да си го видял. Той е заключен зад воала. По някакъв начин е част от него.

— Сигурен ли си? Сигурен ли си, че е невъзможно да съм го видял?

— Напълно. Камъкът на сълзите е ключът, който държи Безименния в неговия затвор на смъртта, в отвъдния свят. Безименният може да управлява душите на мъртвите, но не може да дойде в този свят. Камъкът на сълзите го държи заключен в отвъдния.

— Добре — каза Ричард и въздъхна с облекчение. — Това е чудесно, Уорън. — Той хвана Уорън за робата и приятелски го дръпна към себе си. — Значи си сигурен. Няма начин Камъкът на сълзите да попадне в този свят.

Уорън поклати глава.

— Никакъв начин. Невъзможно е. Освен ако не премине през портата.

Ричард усети как настръхва.

— Порта ли? Каква порта?

— Е, добре де, това е условно казано. Проход. В случая между света на живите и света на мъртвите. Този проход е направен с магия и от двата свята. И може да бъде отворен единствено с помощта на Адитивна и Субстрактивна магия. Безименният владее само Субстрактивната, защото живее в отвъдния свят, следователно няма как да отвори тази порта. Също както не може да го направи и някой, който живее в света на живите, защото той ще притежава само Адитивна магия.

По ръцете на Ричард се посипаха иглички.

— Но някой, който живее в този свят и владее и двете форми на магията, може да отвори прохода, така ли?

— Е, тогава, да! — заекна Уорън. — Ако знае къде се намира проходът. Но той е загубен преди повече от три хиляди години. Няма го. — Той се усмихна на Ричард успокоително. — Ние сме в безопасност.

Ричард не отвърна на усмивката му. Хвана Уорън за робата с две ръце и приближи лицето му до своето.

— Уорън, кажи ми, че проходът не се нарича „Магията на Орден“, кажи ми, че това не са трите кутии на Орден.

Очите на Уорън бавно се разшириха, докато станаха големи колкото жълтици.

— Къде си чувал тези имена за него? — прошепна той притеснено. — Аз съм единственият в Двореца, освен Прелата и още две Сестри, на когото се разрешава да чете книгите, в които проходът е назован с древното му име.

Ричард стисна зъби.

— Какво ще стане, ако една от кутиите бъде отворена?

— Това не може да стане — каза Уорън. — Невъзможно е. Нали ти казах, че се изисква владеене и на двете форми на магията.

Ричард го раздруса.

— Какво ще стане?

Уорън преглътна.

— Тогава проходът между двата свята ще бъде свободен. Портата ще се отвори. Ключът няма да държи Безименния в неговия затвор.

— И Камъкът на сълзите ще се окаже в този свят?

Уорън кимна, но чак след като Ричард го дръпна още по-силно за робата.

— А ако кутията бъде затворена, ще се затвори ли и проходът? Ще се възстанови ли цепнатината?

— Не. Всъщност, да! Но това може да бъде направено само от роден с дарбата. Проходът може да бъде затворен единствено с докосването на магия. Но ако някой с дарба затвори кутията, тоест портата, ще се наруши балансът, защото той може да притежава само Адитивна магия. Тогава Безименният ще избяга от отвъдния свят. По-точно този свят ще бъде погълнат от света на мъртвите.

— Тогава как трябва да се затвори кутията, за да останат двата свята разделени?

— По същия начин, по който е била отворена портата — чрез Адитивна и Субстрактивна магия.

— А какво ще стане с Камъка на сълзите?

— Не знам. Ще трябва да се поровя в книгите.

— Тогава по-добре го направи незабавно.

— Моля те — проплака Уорън. — кажи ми, че не твърдиш, че знаеш къде са кутиите! Не си ги открил, нали?

— Дали съм ги открил? Последния път, когато ги видях, едната от тях беше отворена. И запрати кучия ми баща в отвъдния свят.