— Разбира се, дете. Почини си добре. Утре ще си приказваме.
Калан избра най-краткия път през залата за официални церемонии и тържества. Между богато украсените колони имаше камини, в които горяха огньове. Докато минаваше забързано по зеления мраморен под, сянката й, хвърляна от тях, танцуваше около нея. Помещението беше празно и стъпките й отекваха под сводестия таван. Някога по гладкия под на тази зала баща й подреждаше хиляди орехи и бадеми, представляващи армии, и й обясняваше различни бойни тактики.
Сви по коридора в дъното и тръгна към кантората на Съвета. Мина през изложбената зала, чийто изящно изработен таван бе поддържан от четири блестящи мраморни колони. В дъното, точно преди кантората на Съвета, имаше кръгъл пантеон, издигнат в памет на героините — първите Майки Изповедници. Техните портрети, подредени между седем масивни колони, бяха двойно по-големи от човешки ръст. Стоейки пред суровите лица на тези седем жени, Калан винаги се бе чувствала като самозванец. Сякаш й нашепваха: „Коя си ти, Калан Амнел, да си мислиш, че можеш да бъдеш Майка Изповедник?“ Познаваше живота на всяка една от тях и това я караше да се чувства още по-неудобно.
Хвана бронзовите дръжки на високата махагонова врата и влезе в кантората на Съвета. Представляваше огромна зала с висок таван. В далечния й край имаше арка, под която се виждаше фреска на Магда Сеарус — първата Майка Изповедник. Пръстите й леко докосваха опакото на ръката на нейния магьосник — Мерит, който й беше посветил живота си. На същата фреска се виждаха и следващите две Майки Изповедници с техните магьосници.
Между пищните златни капители на колоните имаше изящни балкони, до които водеха вити стълби с богато украсени махагонови перила. Отвъд балконите се виждаха прозорци, обърнати към двора. Светлина влизаше и през кръглия прозорец на тавана в центъра на залата. В дъното на просторното помещение имаше полукръгъл подиум, на който зад изискана овална маса седяха съветниците. В центъра на масата се издигаше най-високият стол, наречен Столът на първия. Около него се бяха събрали група мъже — доколкото Калан можеше да прецени, около половината съветници. Тя тръгна по обления в слънчева светлина мраморен под и главите една по една започнаха да се извръщат към нея. На Стола на първия седеше някой — нещо, което отдавна не се беше случвало. Сядането на обикновен съветник на този стол се считаше за огромно нарушение, равносилно на обявяване на революция. Когато Калан приближи до подиума, разговорите стихнаха.
На Стола на първия седеше Великият принц Фирен, владетел на Келтон. Беше вдигнал краката си на масата и я гледаше, без да помръдне. Лицето му бе извърнато към нея, но вниманието му бе насочено към мъж с прилежно вчесана тъмна коса и прошарена брада, който се бе навел и шепнеше нещо в ухото му. Ръцете на мъжа бяха пъхнати в противоположните ръкави на робата. „Странно, помисли си Калан, един съветник да бъде облечен като магьосник.“
Принц Фирен повдигна вежди от удоволствие.
— Майко Изповедник! — Той преднамерено бавно свали излъсканите си до блясък ботуши на земята и се изправи. Подпря се с ръце на масата и се наведе напред. — Толкова се радвам да те видя!
Калан винаги бе имала магьосник до себе си. Не и сега. Вече нямаше кой да я защитава. Затова не можеше да си позволи да се държи стеснително или плахо. Тя стрелна с гневен поглед Принца.
— Ако още веднъж те сваря да седиш на стола на Майката Изповедник, ще те убия!
Той се изправи и се прокашля.
— Ще използваш силата си върху един съветник?
— Ако трябва, ще ти прережа гърлото с ножа си.
Мъжът с робата я гледаше с неподвижен мрачен поглед. Останалите съветници бяха пребледнели.
Принц Фирен разкопча дългото си тъмносиньо сако и отпусна ръка на хълбока си.
— Майко Изповедник, нямах намерение да те обидя. Нямаше те толкова време. Всички мислехме, че си загинала. В Двореца нямаше Изповедник от… от колко? — Той изгледа другите мъже. — От четири, пет, шест месеца? — Без да сваля ръка от хълбока си, той вдигна другата към гърдите си и се поклони. — Не съм искал да те обидя, Майко Изповедник. Този стол, разбира се, принадлежи на теб.
Калан огледа мъжете.
— Вече е късно. Съветът ще се събере на пълна сесия утре рано сутринта. Присъствието на всички съветници е задължително. Средната земя е във война.
Принц Фирен повдигна вежда.
— Война ли? Кой е обявил война? Не сме обсъждали толкова сериозен въпрос.
Калан изгледа съветниците един по един и накрая спря поглед върху принц Фирен.
— Аз я обявих в качеството си на Майка Изповедник.
Мъжете зашушукаха помежду си. Принц Фирен не отделяше очи от нея. Калан стрелна с поглед мъжете и в залата настъпи тишина.