— Добре, Ахерн, какво правиш с нас?Да не сме отвлечени? Да не искаш откуп от нас?
Ахерн се изкикоти.
— По-скоро обратното, бих казал.
— Какво искаш да кажеш? Колко време сме спали? И кои сме?
Ахерн обърна очи към небето.
— Велики духове, как можах да се забъркам в това? — Той въздъхна дълбоко. — Вие двамата заспахте вчера следобед. Спахте цяла нощ и половината от днешния ден. Ти се казваш Рубен, Рубен Рибник.
— Рубен — измърмори той. — Добре, Рубен, хубаво име.
— Ами аз коя бъда? — попита жената.
— Ти си Елда Рибник.
— Ама и тя ли се казва Рибник? — попита Рубен. — Ние да не сме роднини?
— И да, и не. Мъж и жена сте.
Рубен се наведе към огромния мъж.
— Мисля, че всичко това има нужда от повече обяснение.
Ахерн го погледна и кимна.
— Ти се казваш Рубен, а тя Елда. Но това не са истинските ви имена. Каза ми, че засега е по-добре да не знам истинските ви имена.
— Ти си ни отвлякъл? Фраснал си ни по главите и си ни помъкнал нанякъде?
— Само се успокой и ще се опитам да ти обясня.
— Тогава говори по-бързо, преди да си опитал бастуна ми.
— Направо ме изплаши — измърмори на себе си Ахерн. — Как можах да се забъркам в това? Ама че начин да си печеля парите!
Ахерн влезе в каретата и седна до Рубен. Затвори вратата, за да не влиза сняг.
— Е, след като се самопокани, седни — каза Рубен.
Ахерн се прокашля.
— Добре, слушайте ме. Вие и двамата сте болни. Казахте, че трябва да ви заведа при някакви три жени. — Той се наведе настрани към Рубен и събра вежди. — Три чародейки.
— Чародейки! — извика Рубен. — Не се учудвам, че не знаем кои сме. Заведе ни при чародейките и те ни направиха заклинание, така ли?
Ахерн сложи ръка на коляното му.
— Млъкни и ме чуй. Ти си магьосник. — Той се обърна към Елда: — А ти — чародейка!
Рубен размаха ръце.
— Не, аз не съм. Иначе досега да съм те превърнал в крастава жаба!
Ахерн поклати глава.
— Не можеш. Вече нямаш сила.
— Добре. — Рубен изправи гръб. — Поне бях ли талантлив магьосник?
— Беше достатъчно добър, за да сложиш проклетите си пръсти върху челото ми и да ми внушиш да ви помогна. Каза ми, че магьосниците понякога използват хората, за да стане онова, което са решили, че трябва да стане. Нарече го „бремето на магьосниците“. Каза, че ще ти помогна така или иначе, но че разчиташ на „добрата ми воля“, за да ускорим нещата. Както и да е, това, а също и количеството злато, каквото не бях виждал през живота си, ме убедиха да направя нещо, с което не би трябвало да се захващам за нищо на света. Никога не съм си падал по магии и магьосници.
— Аз бъда чародейка, така ли? — попита Елда. — Сляпа чародейка?
— Ами, не, госпожо. Вие бяхте сляпа, но можехте да виждате чрез дарбата си. И то по-добре, отколкото аз виждам с очите си.
— Тогава защо бъда сляпа сега?
— И двамата сте болни. Болни от някаква зла магия. Трите чародейки се съгласиха да ви излекуват, но трябваше… ами наложи се да ви дадат нещо, което да прогони магията ви, дарбата ви. Накарахте ме да чакам отвън, така че не знам какво са ви направили. Знам само онова, което ми казахте, преди да влезете при тях последния път.
Рубен се облегна назад.
— Измисляш си го.
Ахерн не му обърна никакво внимание и продължи.
— Болестта, от която и двамата боледувахте, се подхранваше от добрата магия, която притежавахте. Не знам как действа магията, духовете са ми свидетели, че наистина нямам представа, знам само това, което ти ми каза, когато излезе навън и ме убеди да ви помогна. Каза, че за да ви излекуват, трите чародейки щели да ви дадат нещо, което щяло да прогони дарбата ви. Само така сте щели да оздравеете. Злата магия нямало да може да бъде изгонена или унищожена, нито пък раните ви да зараснат, докато у вас имало добра магия, която подхранва злата.
— Значи вече не притежаваме никаква магия?
— Е, не знам как става всичко това, но доколкото разбрах, в действителност не е възможно да се отървете от магията си. Онова, което направиха трите чародейки, беше да забравите всичко за себе си, за да не знаете, че сте притежавали магия. По този начин злата магия също нямало да знае. Точно затова и двамата не знаете кои сте, нито как да използвате магията си. Затова и Елда е сляпа.
Рубен примигна.
— Защо тези чародейки се съгласиха да ни помогнат?
— Най-вече заради Елда. Казаха, че тя била легенда сред чародейките в Никобарезе. Нещо свързано с младостта й, когато тя живяла тук.
Рубен се вгледа в огромния мъж.
— Май не лъже. — Той се обърна към Елда. — Сигурно е истина. Никой не би могъл да измисли толкова абсурдна история. Ти как мислиш?