Но не, вече не беше същата. Чувстваше се със сто години по-стара. Тя се усмихна. Поне банята беше приказна. Не си спомняше откога не се бе къпала истински. Почти бе забравила усещането да си чист.
Близо до вратата я пресрещна друга изящно облечена дама. На лицето на Калан се появи лека бръчица. Пясъчнорусата коса на жената бе прекалено къса, за разлика от косите на останалите жени в залата, но дрехите й определено не се различаваха — скъпа на вид дълга черна рокля, разкриваща раменете й, и ослепително колие с брилянт.
Жената застана на вратата точно преди Калан да прекрачи прага. Поклони се припряно и сините й очи заиграха нервно наоколо.
— Майко Изповедник, трябва да говоря с теб, спешно е.
— Съжалявам, но не мисля, че се познаваме.
Сините очи на жената не се вдигнаха да срещнат тези на Калан, сякаш непрекъснато оглеждаха хората наоколо.
— Ти не ме познаваш. Но ние имаме общ приятел… — Жената забеляза, че една по-възрастна дама с кисело изражение на лицето я гледа и се обърна с гръб към нея. — Майко Изповедник, сама ли дойде в Ейдиндрил или доведе някого със себе си?
— С мен е един приятел, Чандален, но той остана да прекара нощта навън. Защо питаш?
— Не това е името, което се надявах да чуя. — Тя погледна Калан в очите. — Ти трябва… — Думите й увиснаха във въздуха. Сините й очи се разшириха бавно. Тя изведнъж се вкамени.
— Какво има? — попита Калан.
Жената като че ли виждаше нещо невидимо за останалите.
— Ти… ти…
Лицето й бе станало бяло като платно. Тя отстъпи назад. Внезапно побелелите й рамене изглеждаха призрачно на фона на черната й рокля. Устните й трепереха и от тях не излизаше никакъв звук, макар тя отчаяно да се опитваше да каже нещо. На лицето й бе изписан ужас. Сините й очи сякаш потънаха навътре в орбитите си. Калан посегна да я прихване, но късно. Жената се строполи на пода. Хората наблизо ахнаха. Калан се наведе над нея заедно с останалите. Дамата с киселото изражение на лицето си проправи път през насъбралите се хора.
— Джебра! Така си и помислих, че е Джебра!
Калан я изгледа.
— Познавате ли тази жена? А вие коя сте?
Жената изведнъж осъзна с кого говори. Лицето й мигновено грейна в усмивка и тя се поклони непохватно.
— Аз съм лейди Ордит Кондейтит де Дакидвич, Майко Изповедник. Толкова се радвам да ви видя най-сетне. Исках да поговорим…
Калан я прекъсна.
— Коя е тази жена? Познавате ли я?
— Дали я познавам? — Киселото изражение отново се върна на лицето й. — Тя е моята прислужница. Казва се Джебра Бивинвиър. Ще уволня тази никаквица!
— Прислужница ли? — каза един мъж. — Не мисля. Аз вечерях с лейди Джебра и мога да ви уверя, че е истинска дама.
Лейди Ордит направи презрителна гримаса.
— Тя е измамница.
— Тогава сигурно й плащате много добре — каза същият мъж. — Защото отсяда в най-скъпите странноприемници и плаща със злато.
В очите на лейди Ордит засвяткаха мълнии, тя се обърна към един от пазачите.
— Ти! Отведи тази никаквица в покоите ми! Отседнала съм в двореца на Келтон. Смятам да разнищя всичко това!
Калан се изправи и хвърли на лейди Ордит унищожителен поглед.
— Нищо подобно няма да правиш. Освен ако не смяташ да нареждаш на Майката Изповедник какво да прави в собствения си Дворец!
Лейди Ордит измрънка някакво извинение. Калан задържа погледа си върху нея и в същото време щракна с пръсти. Към нея се спуснаха войниците от охраната. Калан се обърна към тях:
— Занесете лейди Джебра в стаята за гости. Нека прислугата й направи чай, да сложат компреси на главата й и да изпълнят всяко нейно желание. Не искам никой да я безпокои, включително и лейди Ордит. Отивам да почивам и също не искам да бъда обезпокоявана. Утре рано сутринта има сесия на Съвета. След това ще се срещна с лейди Джебра.
Войниците отдадоха почест и се наведоха над падналата жена.
Когато приближи до стаята си, от мислите й я изтръгнаха двама Келтонски гвардейци, застанали пред прага. Щом я видяха, единият почука с копието си по вратата. В покоите й имаше някой. Калан изгледа гвардейците и влезе вътре.
Преддверието беше празно. Тя се втурна към спалнята. Когато го видя, се вкамени. На леглото й, с гръб към нея, седеше принц Фирен. Щом я чу да влиза, се изпика по средата на леглото и с глупава усмивка я изгледа през рамо. Когато свърши, се извърна към нея и започна да закопчава панталона си.