— Какво, в името на всички духове, си мислиш, че правиш? — прошепна тя.
Той повдигна вежда и тръгна към нея.
— Просто исках да покажа на Майката Изповедник колко щастливи са всички, че се е върнала у дома. — Сакото му беше разкопчано. Той се спря на вратата и приглади бялото си жабо с ръка. — Приятни сънища, Майко Изповедник.
Калан дръпна шест пъти ширита на звънеца. В коридора я пресрещнаха шест задъхани камериерки.
— Имаш ли нужда от нещо, Майко Изповедник?
Калан стисна зъби.
— Вземете дюшека и завивките от леглото ми и ги изгорете на двора.
Момичето примигна.
— Майко Изповедник?
— Вземете дюшека заедно с всичките завивки и ги изгорете на двора под балкона ми. — Калан стисна юмруци. — Кое точно не ти е ясно?
И шестте камериерки отстъпиха назад.
— Да, Майко Изповедник. — Те трепереха и я гледаха с широко отворени очи. — Веднага ли, Майко Изповедник?
— Ако исках да го направите утре, щях да ви извикам утре!
Калан стигна до стълбите над главния вход точно навреме, за да види как принц Фирен се среща с мъжа с робата, когото бе видяла да шепне нещо в ухото му, и двамата тръгват нанякъде. Тъмните му очи се спряха върху нея.
— Стража! — изкрещя тя към входа.
Войниците се появиха тичешком и вдигнаха глави към нея.
— Дипломатическите привилегии са премахнати! Ако видя още веднъж тази келтонска свиня или някой от неговите гвардейци в този Дворец преди сесията на Съвета утре сутрин, ще ви одера живи, след като го убия със собствените си ръце.
Войниците вдигнаха ръка за поздрав и излязоха. Във фоайето Калан мерна лейди Ордит, която наблюдаваше с интерес току-що случилото се.
— Лейди Ордит!
Тя вече бе вдигнала очи към нея.
— Доколкото си спомням, споменахте, че сте отседнала в двореца на Келтон. Тогава да не съм ви видяла повече в моя Дворец!
Калан се извърна на пети и чу зад себе си нещо за довиждане, което промърмори лейди Ордит. Тръгна към стаята си. По пътя събра няколко от стражите, които стояха на пост в коридорите. Изчака пред вратата, докато направят шпалир.
— Ако някой влезе в стаята ми тази нощ, най-добре ще е да бъде само през труповете ви! Разбрахте ли ме?
Всички я поздравиха в знак, че разбират. Вътре Калан се наметна с пелерината си и излезе на балкона. Нощта беше леденостудена. Тя застана до перилото и погледна към двора под себе си. Искаше й се да избяга, но не можеше. Беше Майката Изповедник. Трябваше да направи онова, което бяха правили всички Майки Изповедници преди нея — да защитава Средната земя. Беше съвсем сама. Нямаше кой да й помогне да изпълни задължението си.
Докато гледаше как пламъците се издигат и поглъщат леглото й, по бузите й закапаха сълзи. Леглото, което беше обещала на Ричард.
Петдесет и осма глава
Отражението на Майката Изповедник, облечена в бялата рокля, танцуваше върху всяка от полираните черни мраморни колони, докато тя прекосяваше изложбената зала, за да влезе в залата на Съвета през личния си вход. Беше подранила с един час. Искаше да седне на стола си и да наблюдава пристигането на всеки от съветниците. За да не им оставя време за разговори, докато я чакат.
Отвори вратата и замръзна на мястото си. Залата беше претъпкана. Всички съветници бяха по местата си. Балконите бяха пълни с хора — не само официални лица, чиновници, персонал и благородници, но и обикновени хора — фермери, търговци, готвачи, каруцари, занаятчии. Мъже и жени от всички съсловия. Щом се показа на вратата, хиляди очи се впиха в нея. Възцари се пълна тишина. На Стола на първия седеше някой. Не го виждаше от вратата, но знаеше кой е.
Вдигна пръсти към костената си огърлица и се помоли на добрите духове за сила и защита. Тръгна през обляната в светлина зала и стъпките й отекнаха в просторното помещение. На пода пред подиума имаше нещо, но тя не можеше да разбере какво е.
Когато се приближи до овалната маса, видя, че мъжът, който седи на Стола на първия, не е онзи, когото очакваше да види. Нещото на пода, което до преди малко не можеше да различи, бе тялото на принц Фирен. Кожата му беше пепелява, ръцете — скръстени върху пропитата с кръв риза. Мечът бе върху тялото му. Гърлото му — прерязано почти до началото на гръбначния стълб.
Калан вдигна глава към сериозните тъмни очи, които я наблюдаваха. Той се наведе напред на стола и се подпря върху масата пред себе си. Един бърз поглед й разкри нещо, което не бе забелязала досега — цялата зала бе обградена от стражи. Тя стрелна с яден поглед мъжа с тъмната коса и брада: