— Смяташ всичко това за забавно! — изкрещя Рансън.
Калан вдигна поглед. Установи, че на лицето й грее усмивка.
— Моля?
Близо до нея една жена хлипаше в кърпичката си. Калан примигна и отново погледна Рансън.
— Съжалявам, май изпуснах част от представлението.
Тълпата изръмжа нервно. Рансън се облегна назад и отвратен поклати глава.
— Виновна за упражняване на Изповедническа магия върху деца!
— Какво? Ти да не си луд? Деца?
Рансън посочи плачещата жена.
— Тази жена се закле, че детето й е изчезнало, както и много други деца. И че е публична тайна, че Изповедниците отвличат деца, за да се упражняват върху тях. Като магьосник мога да потвърдя верността на думите й.
Тълпата виеше от гняв. Калан го погледна.
— Боли ме главата. Би ли ми направил една услуга — защо не я отсечеш?
— Неловко ти е, а, Майко Изповедник? Неловко ти е да се изправиш срещу всички тези хора, които за пръв път имат възможност да застанат лице в лице със своя потисник, да чуят за нечувани престъпления!
Калан отново сложи маската си на Изповедник, за да не заплаче.
— Единственото, за което съжалявам е, че отдадох целия си живот на народа на Средната земя. Ако знаех, че ще са толкова неблагодарни и ще повярват на тези гадости след всичко, което съм направила за тях, щях да бъда по-голяма егоистка и да ги оставя да разберат наистина какво значи тирания.
Рансън се намръщи.
— Ти си работила за Пазителя през целия си живот.
Тълпата отново се разшумя.
— И продължаваш да му служиш. Ти продаде душата на народа си на своя господар — Пазителя на отвъдния свят.
Хората крещяха от истеричен ужас. Под високия купол отекнаха викове за отмъщение. Размахвайки юмруци, тълпата напираше напред. Стражите задържаха хората с копията си. Рансън вдигна ръце и призова за ред и тишина. Калан се огледа.
— Предавам ви в ръцете на Императорския орден! — извика тя високо. — От доста време се боря, за да ви спася. Вие ще бъдете наказани за това, че повярвахте на лъжите. Наказани заради егоистичните желания, които този човек събуди във вас. Аз вече знам, че ще умра и никога повече няма да мога да ви помагам. Съжалявам само за сълзите, пролени заради вашите страдания. Вие всички ще отидете при Пазителя. — Калан гледаше магьосник Рансън. — Хайде, да приключваме. Отсечете главата ми! Прилоша ми от това нечувано изопачаване на истината. Ти и твоят Императорски орден победихте. Убий ме, за да се отърва от този живот и да отида в света на духовете, където няма да страдам заради това, че се опитвам да помагам на някого. Признавам всичко. Екзекутирайте ме. Виновна съм за всичко! — Тя погледна към тялото в краката си. — Освен за убийството на тази келтонска свиня. Сега ми се иска да го бях направила, но за съжаление не мога да се похваля с това.
Рансън повдигна вежда.
— Лъжеш до последния си миг, Майко Изповедник. Не искаш да си признаеш дори това.
В залата влезе лейди Ордит и се приближи до овалната маса с вирнат във въздуха нос. Тя заяви, че предишната нощ е чула Майката Изповедник да заплашва принц Фирен. Съветниците също потвърдиха, че са я чули да казва, че ще му пререже гърлото.
— Това ли са ти доказателствата? — попита Калан.
Рансън махна с ръка.
— Доведете свидетеля. Виждаш, Майко Изповедник, че знаем истината. Една от твоите бивши приятелки изяви желание да скрие истината от нас. Наложи се да приложим извънредни мерки, за да я накараме да ни сътрудничи. Но накрая успяхме.
В залата въведоха треперещата госпожа Сандерхолт. От двете страни на прегърбената й, слабовата фигура стоеше по един войник. Лицето й бе изнурено, под зачервените й очи зееха тъмни сенки. Нямаше и следа от привичната й жизненост. Когато спряха, те се залюля, очевидно не можеше да стои на крака без чужда помощ. Госпожа Сандерхолт държеше ръцете си отпред, страхувайки се да не докосне нещо с тях. Всичките й нокти бяха изтръгнати. В гърлото на Калан отново заседна горчивата буца.
Рансън погледна жената строго.
— Кажи какво знаеш за това убийство!
Госпожа Сандерхолт го погледна, без да примигва с очи. Прехапа долната си устна. От очите й потекоха сълзи. Беше ясно, че не иска да говори. Рансън удари с юмрук по масата.
— Говори! Или ще намерим доказателства, че си съучастница в убийството.
— Госпожо Сандерхолт — каза Калан нежно и жената я погледна. — Госпожо Сандерхолт, аз знам истината и ти я знаеш, това е най-важното. Тези хора ще направят, каквото са решили, със или без твоята помощ. Не искам да страдаш заради мен. Моля те, кажи им това, което искат да чуят.