Помисли си за бедните жени от Ебинисия. Точно това щеше да се случи и с нея. Положението беше безнадеждно. Мислено се предаде. Остави се на онова, което знаеше, че ще последва.
Изведнъж в съзнанието й изплува нещо, което й бе казал баща й: „Ако някога се предадеш, Калан, си загубена. Бори се с всички сили. До последен дъх, ако се наложи, но не се предавай. Никога. Не им подарявай победата. Бори се с каквото можеш до последния си дъх.“
Тя не правеше това. Беше се предала.
Тайлър се изправи.
— Достатъчно с целувките. Вече си готова.
Времето й беше изтекло. Запита се дали Ричард ще я намрази заради това. Не. Щеше да разбере, че не е имала избор. Щеше да бъде разочарован само ако тя се срамува от това, че е станала жертва. Той беше страдал неописуемо, преди Дена да получи онова, което иска. Знаеше какво е да си безпомощен. Тя не го упрекна за онова, което е бил принуден да направи. И той нямаше да я упрекне. Щеше да я утеши.
Ако не стане с този, щеше да опита със следващия. Може би с него щеше да се получи. Щеше да опита с всеки от тях. Нямаше да се предаде. Трябваше да си върне силата.
— Дръж си краката разтворени — изръмжа Тайлър и смъкна панталона си.
Тя установи, че без да иска, е събрала коленете си. Безропотно ги разтвори отново. По лицето й се изтърколи една сълза.
„Добри духове, започна да се моли тя, помогнете ми.“
Нищо.
Добрите духове никога не й бяха помагали. Независимо че правеше всичко, за да им угоди. Независимо от горещите й молитви. И сега нямаше да й се притекат на помощ.
Да вървят при Пазителя всички безполезни добри духове.
„Не плачи, момиче, каза си тя, трябва да победиш. Бори се до последния си дъх, ако се наложи.“
— Моля те — каза на глас, — само още една целувка?
— Достатъчно се целувахме. Време е да изпълниш обещанието си. Време е за мен.
Калан придърпа пети колкото се може по-нагоре, разтвори коленете си възможно най-широко и размърда дупето си.
— Моля те, ти целуваш по-добре от всеки друг мъж на света. Само още една? Моля те? — Тя гледаше как гърдите му се движат учестено. — След това ще ти доставя удоволствие, което не си изпитвал с никоя друга жена. Само още една целувка.
Той се отпусна върху нея, между краката й. Тежестта му изкара въздуха от дробовете й.
— Още една, след това е твой ред.
Той долепи отвратителното си лице до нейното. Беше престанал да се владее. Хапеше устните й със зъби. Тя се опита да не обръща внимание на парещата болка, която й причиняваше. Обви с ръце мускулестия му врат. Дробовете й изгаряха за въздух. Това беше последната й възможност. Последният й дъх. „Бори се до последен дъх, повтаряше си наум, бори се!“
За Ричард.
Както беше правила безброй пъти преди това, освободи ограничителите си, макар да не почувства сила, която да напира в нея.
Беше все едно да скачаш в бездънна черна дупка.
Гръмотевица без гръм.
Страхотният удар във въздуха разтресе помещението, от стените се посипаха каменни отломки.
Всички мъже изкрещяха от болка поради близостта си до нея в момента, в който освободи силата си.
Калан почти изкрещя от щастие. Отново усети магията в себе си. Беше слаба, тъй като току-що я бе изразходвала, но се усещаше. Беше се върнала. Никога не я бе напускала. Рансън си бе послужил с магия, за да я накара да му повярва. Да повярва на една лъжа.
Челюстта на Тайлър се отпусна и той се дръпна назад, загледан в очите й.
— Господарке! — прошепна той. — Заповядай ми нещо.
Другите мъже настъпваха към тях.
— Защитавай ме!
В стените се удряха глави и по камъните потече мозък и кръв. Тайлър чупеше ръце и крака. Свирепата битка продължи няколко минути, докато Калан успее да обуздае Тайлър и да го накара да направи, каквото тя искаше — примирие. Не й се щеше той да се бие с всичките мъже. Успееха ли да го омаломощят, с нея е свършено. Искаше да раздели двата лагера — Тайлър и тя да са в единия ъгъл, като той се грижи за безопасността й, а останалите — в другия. Това й даваше най-много шансове за оцеляване, докато възвърне силата си.
Тя крещеше заповеди както на Тайлър, така и на другите мъже. Само шест от тях бяха на крака, готови да продължават да се бият яростно. Един се валяше на земята и виеше от болка, а от ръката му стърчеше счупена кост. Други четирима, включително онзи, когото бе изритала в лицето, не помръдваха.
Калан им каза, че ще държи Тайлър при себе си, ако те се оттеглят в другия ъгъл и си траят. Те с неохота изпълниха желанието й, като издърпаха при себе си и ранените си другари. Болезнените им стенания ги убедиха да не правят глупости. Калан ги накара да й хвърлят бельото, за да не се налага да праща Тайлър да го вземе. След това седна в ъгъла и опря гръб в стената. Тайлър застана пред нея леко наведен, готов да изпълни мигновено всяка нейна заповед. Останалите наблюдаваха мълчаливо от другия ъгъл.