Тя беше наясно, че това примирие няма да продължи дълго. Рано или късно енергията на Тайлър щеше да се изчерпи. Тогава другите щяха да го хванат. Те също го знаеха.
Шестдесета глава
Нощта напредваше. Мъжете не откъсваха очи от нея, Тайлър я пазеше. От време на време Калан се унасяше в неспокойна дрямка. Нямаше представа колко е часът, но реши, че сигурно скоро ще съмне.
Макар да се страхуваше, защото знаеше, че рано или късно ще дойдат, за да я обезглавят, изпита радост, че е успяла да си върне силата. Че поне в това се е оказала победител. Не добрите духове й бяха помогнали. Помогна си сама. Беше доволна от себе си. Не се предаде.
Добрите духове, както винаги, я бяха оставили сама да се оправя. Изпита гняв към тях. Бе им посветила целия си живот, а те не й бяха помогнали нито веднъж.
Край. Повече не искаше да има нищо общо с тях, нито с неблагодарния народ на Средната земя. Какво й донесе нейната загриженост? Пред Съвета получи възможност да си отговори на този въпрос. Донесе й смъртната омраза на собствения й народ. Същият народ, за когото се бе борила през целия си живот, я мислеше за убийца на деца. Хората не обичаха Изповедниците и се страхуваха от тях по най-различни причини, но тя беше смаяна да разбере какво наистина мислят за нея.
Отсега нататък щеше да се грижи само за себе си и за своите приятели, за Ричард. Всички останали да вървят при Пазителя. Ако иска, да ги прибере всичките! Тя беше дотук. Доскоро беше Майката Изповедник, от днес нататък ще е просто Калан.
Факлите припукаха и помещението потъна в пълна тъмнина.
— Още веднъж ви благодаря, добри духове! — изкрещя тя с пълно гърло. Думите й отекнаха в дупката. — Дано всички отидете при Пазителя!
В тъмнината мъжете започнаха да се приближават към Тайлър. Калан не знаеше какво става. Чуваше само викове, ръмжене и шум. След това нещо издрънча. Не можа да разбере какво. И тогава чу приглушен глас, крещящ името й. Познатият глас идваше някъде отгоре.
— Чандален! Чандален! Аз съм тук, долу, отвори вратата!
— Майко Изповедник! — чу се отново гласът му. — Как да я отворя?
Калан изпищя, когато една ръка се протегна към глезена й. Чул писъка й, Чандален отново я повика. Тайлър се вкопчи в пръстите, стегнали глезена й, и започна да ги извива, докато се чу пукане. В тъмнината отекна мъжки крясък.
— Чандален, трябва ти ключ! Използвай ключа!
— Ключ ли? Какво е това ключ?
— Чандален! — извика тя и блъсна нечия глава, промъкнала се край нея. — Чандален, помниш ли, когато бяхме в града с мъртвите хора? Помниш ли, че стаята на Кралицата беше заключена? И тогава ти показах ключ, с който може да се отвори. Чандален, един от стражите горе трябва да има на колана си метален обръч. Ключът е там. Побързай!
Калан разпозна тежкото дишане на Тайлър, който беше притиснат до стената. Чуваше как яростно раздава юмруци. Отгоре нещо издрънча.
— Майко Изповедник, не се превърта!
— Значи не е истинският ключ! Търси друг!
Някой се хвърли върху нея и я повали на земята. Тя заби нокти в очите му. Мъжът я стисна през кръста. Изведнъж в дупката стана светло. Тайлър видя, че върху Калан има мъж и моментално се хвърли към нея. Отгоре се спусна стълба.
— Тайлър, дръж ги настрани от стълбата!
Тя с един скок се озова до стълбата и се вкопчи в нея. Мъжете едновременно се нахвърлиха върху Тайлър. Калан го чу да изръмжава, след което вратът му изпука. Успя да вкара крака си в едното стъпало, но нечия здрава ръка се вкопчи в глезена й. Тя изрита мъжа в лицето с всички сили и продължи нагоре. Той политна назад и повлече със себе си останалите. Само след секунда всички отново се хвърлиха към стълбата. Тя се протегна да хване ръката, подала се през дупката. Чандален я хвана за китката и я изтегли. Веднага след нея се появи мъж, когото Чандален успя да промуши с ножа си. Докато той политаше обратно надолу, Чандален успя да затвори вратата.
— Ела, Майко Изповедник, да се махаме оттук!
Навсякъде беше пълно с мъртви стражи. По вратовете им личаха следите от трогата на Чандален. Той хвана Калан за ръката и двамата хукнаха нагоре по стълбите. Тя се чудеше как Чандален е успял да я намери в подземието. Някой трябва да му е показал пътя.
Стигнаха до един коридор и свиха зад ъгъла. Пред тях се разкри страшна гледка. Навсякъде бяха проснати мъртви тела. Имаше само един мъж, изправен на крака. Орск. Щом я видя, той засия от щастие. Този път и тя се радваше да види обезобразеното му лице.