Тя вдигна очи и го изгледа любопитно, смръщила чело.
— Сестра Улиция и Сестра Финела ли те пуснаха да влезеш?
— Не — каза Ричард и огледа удобно мебелираната стая. — Те излязоха за малко.
— Но би трябвало да са оставили въздушен щит…
— Госпожо, трябва да говоря с Прелата. — Ричард видя, че в другия край на стаята има отворена врата, водеща към двора. — Тя тук някъде ли е?
— Имаш ли определена среща? — попита тя с тих и учтив глас.
— Не — призна той. — От дни се опитвам да си уговоря час. Онези две Сестри явно нямат намерение да направят каквото и да било по въпроса. Така че сам си определих ден и час.
Тя докосна с пръст долната си устна.
— Разбирам. Но все пак трябва да имаш уговорена среща. Такива са правилата. Съжалявам.
Ричард тръгна към отворената врата. Започваше да губи търпение, но запази гласа си спокоен, тъй като не искаше да плаши възрастната прислужница.
— Вижте, госпожо, наистина трябва да говоря с Прелата. Иначе всички ние ще имаме уговорена среща с Пазителя!
Тя повдигна учудено вежди.
— Нииима? — цъкна с език жената. — Със самия Пазител? Виж ти, виж ти!
Изведнъж Ричард спря. Примигна, след това изстена. Обърна се на пети.
— Ти си Прелатът, нали?
На лицето й се разля дяволита усмивка. Очите й заблестяха.
— Да, Ричард, струва ми се, че съм аз.
— Нима ме познаваш?
Тя се изкикоти.
— О, да, познавам те!
Ричард въздъхна.
— Значи ти управляваш това място?
Тя се изсмя по-силно.
— Както чувам, сега май ти го управляваш! За няма и месец въртиш половината Дворец на пръста си. Нищо чудно скоро да се наложи аз да моля за среща с теб.
Ричард й се усмихна приятелски.
— С удоволствие бих удовлетворил молбата ти.
— Очаквах с нетърпение да се видя с теб. — Тя го потупа по ръката. — Отсега нататък можеш да се отбиваш при мен, когато пожелаеш.
— Тогава защо досега не разрешаваше да ме пускат при теб?
Тя скръсти ръце пред налетите си, плътни гърди.
— Изпитвах те, моето момче. Изпитвах те. — Устните й отново се разшириха в усмивка. — Впечатлена съм. Мислех, че ще ти отнеме поне още шест, осем месеца.
Вратата рязко се отвори. Нещо дръпна Ричард за яката, краката му се отлепиха от земята и той бе запратен към стената. Не можеше да помръдне, не можеше да си поеме въздух. Двете Сестри стояха на прага и го гледаха яростно, опрели юмруци в хълбоците си.
— Хайде, хайде — каза Прелатът. — Престанете, вие двете. Пуснете момчето.
Ричард тупна на земята и изгледа гневно Сестрите.
— Аз накарах двете момчета да направят това. Те не са виновни. Ако ще наказвате някого, трябва да съм аз. Те нямат нищо общо. Направите ли им нещо, ще отговаряте пред мен!
Едната Сестра направи крачка към него.
— Вече се разпоредихме за тяхното наказание. Те ще си получат заслуженото. — Тя вдигна пръчката си към него. — А за своето наказание не се тревожи. Ще си го получиш отделно.
— Да, Сестро Улиция — каза Прелатът. — Смятам, че е редно да има наказание.
Сестрата хвърли на Ричард победоносен поглед.
— За вас — допълни Прелатът.
Сестра Улиция зяпна.
— Прелат Аналина?
— Нима не ви заповядах изрично да не пускате Ричард тук?
Двете Сестри изправиха гръб.
— Да, Прелат Аналина!
— Но той е тук. В моя кабинет.
Сестра Улиция посочи към вратата.
— Но… ние оставихме въздушен щит! Не е възможно…
— О, не е възможно, значи?
Сестрата отпусна ръка, виждайки смръщеното чело на Прелата.
— Но защо ми се струва, че го виждам пред себе си. Така ли е, Сестри?
— Да, Прелат Аналина! — казаха двете в един глас.
— И какво сега, доколкото разбирам, вие двете възнамерявате да отбележите провала си, като се върнете на работните си места, сякаш нищо не се е случило. И да накажете тях, задето успяха, така ли? — Прелатът цъкна с език. — Вие двете ще понесете наказанието, което сте отредили за момчетата.
Сестрите пребледняха.
— Но, Прелат Аналина — прошепна втората. — Не можете да направите това с една Сестра.
— Не мога, значи, така ли, Сестро Финела? И какво е това, което не мога да направя? Какво е наказанието?
— Да ги напердашат по дупетата… утре сутринта след закуска… пред всички.
— Звучи справедливо. Вие двете ще заемете местата им.
— Но, Прелат Аналина — изумено прошепна Сестра Улиция, — ние сме Сестри на светлината. Това ще бъде унизително.
— Един урок по смирение няма да ви дойде зле. Не съм чула някой да е пострадал от подобно нещо. Ние всички сме смирени слуги на нашия Създател. Задето се провалихте, ще бъдете публично напердашени вместо двете момчета.