Сестра Улиция настръхна.
— А ако откажем да се подчиним, Прелат Аналина?
Прелатът се усмихна.
— Тогава ще знам, че на вас повече не мога да разчитам. И че вече не желаете да бъдете Сестри на светлината.
Двете се поклониха. Когато вратата се затвори зад тях, Ричард повдигна вежда към Прелата.
— Надявам се никога да не се окажем от двете страни на барикадата, Прелат Аналина!
Тя се изкикоти.
— Моля те, наричай ме Ан. Така се обръщат към мен старите ми познати.
— За мен ще е голяма чест да те наричам Ан, Прелате, но не мисля, че се числя към старите ти познати.
— Нима? — Тя се усмихна. — Виж ти, виж какво наперено момче. Е, все едно. Въпреки това можеш да ме наричаш Ан. Знаеш ли защо ги наказах? Защото ти пое отговорността за действията си. А те не оцениха важността на постъпката ти. Започваш да се научаваш да бъдеш магьосник.
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеше, че е опасно да се изправиш срещу тях двете, нали?
Ричард кимна.
— И въпреки това използва двете момчета. Макар да си бил убеден, че ще бъдат наказани.
— Да, но трябваше да го направя. Наистина е много важно да те видя, а това беше единственото, което успях да измисля.
— Бремето на магьосника. Така се нарича. Да използва хората. Мъдрият магьосник разбира, че е невъзможно да свърши всичко сам и че ако работата е достатъчно важна, трябва да използва други хора, за да му помогнат да я свърши. Дори това да коства живота на онези, които са му помогнали. Това качество е много рядко и жизнено необходимо за един добър магьосник. А вероятно и за един Прелат.
— Ан, много е спешно. Трябва да говоря с теб.
— Спешно, значи? Е, щом е така, защо не се поразходим из градината ми и да поговорим за това спешно нещо.
Тя го хвана под ръка и двамата тръгнаха през вратата. Отвън, облян в лунна светлина, се простираше огромен двор, обсипан с дървета, пътеки, саксии с цветя, храсти и прекрасно езеро. Ричард обаче не забелязваше красотата на градината. Откакто бе говорил с Уорън, не можеше нито да яде, нито да спи. Ако Пазителят избягаше, щеше да вземе при себе си всички, в това число и Калан. Ричард трябваше да направи нещо.
— Ан, светът е изправен пред страшна катастрофа. Нужна ми е твоята помощ. Трябва да сваля тази яка от врата си, за да мога да се притека на помощ.
— Точно за това съм тук, Ричард, за да помагам. Каква е тази катастрофа?
— Пазителят…
— Безименният — поправи го тя.
— Какво значение има?
— Споменаването на името му привлича неговото внимание.
— Ан, това е само дума. Важна е не думата, а нейното значение. Нима мислиш, че като наричаш Пазителя „Безименния“, го заблуждаваш, че не говориш за него? Грешно е човек да счита враговете си за глупаци, а себе си за умник.
От гърдите й се надигна сърдечен смях.
— Толкова отдавна чакам някой да го проумее. — Тя спря пред езерото и той я попита:
— Какво означава „камъкът в езерото“?
Тя плъзна поглед по гладката повърхност на водата.
— Ти си сам, Ричард.
— Да не искаш да кажеш, че има повече от един?
Във въздуха се вдигна камъче и се настани леко в ръката й.
— Всеки човек въздейства върху останалите. Има хора, които вдъхновяват другите да вършат велики неща. Има и такива, които въвличат себеподобните си в престъпления. Родените с дарбата влияят на околните още повече. Колкото по-силен е Ханът на определен човек, толкова по-голямо е въздействието му.
— Какво общо има това с мен? Какво общо има с камъка в езерото?
— Виждаш ли тези растения, които се носят по повърхността на водата? Да приемем, че това са другите, светът на живите. А ти си камъкът. — Тя хвърли камъка в езерото. — Виждаш ли? Вълничките, които ти създаде, влияят на всички останали. Без теб всички тези вълнички не би ги имало.
— Значи всички се носят нагоре-надолу с вълните. А камъкът потъва.
Тя му се усмихна тъжно.
— Никога не забравяй това.
Отговорът й го накара да се замисли.
— Мисля, че ми възлагаш прекалено големи надежди. Не знаеш нищо за мен. Не ме познаваш.
— Мисля, че те познавам повече, отколкото предполагаш, дете. А какво толкова те притеснява Пазителят?
— Трябва да се направи нещо. Той се кани да избяга. Една от кутиите на Орден беше отворена, следователно портата също. Камъкът на сълзите е пренесен в нашия свят. Аз трябва да направя нещо.
— Аха — усмихна се тя и спря. — Значи ти, който беше прикован за стената от една обикновена Сестра, възнамеряваш да се изправиш срещу самия Пазител?