Гласът му звучеше, като че ли идваше от дъното на отвъдния свят.
— Благодаря, че ми каза, приятелю.
Когато излезе през вратата, всичките му мечти бяха рухнали. Ако не свалеше веднага яката, всичко щеше да бъде загубено.
Сестра Улиция и Сестра Финела се изправиха веднага щом той влезе в стаята им. Те, както и войниците от охраната пред вратата, се дръпнаха моментално встрани, когато видяха изражението на лицето му. Той премина, без да забави ход, през святкащия въздушен щит. Вратата се отвори пред него, без дори да я е докоснал.
Прелатът седеше на стола си, облегнала ръце върху отрупаната с книги маса. Щом той влезе, очите й се вдигнаха към него. Ричард застана до масата и се наведе напред.
— Трябва да отбележа, Ричард — каза тя с тих глас, — че не съм предупредена за това посещение.
— Защо Сестра Вирна не ми каза?
— Аз й заповядах да не ти казва!
— А защо ти не го направи?
— Защото исках първо да научиш важни за теб неща, за да разбереш по-добре своето значение. Това е основната задача на магьосниците, а и на Прелата също.
Ричард се свлече на колене пред писалището й.
— Ан — прошепна той, — моля те, помогни ми. Трябва да сваля Рада’Хан от врата си. Аз обичам Калан. Имам нужда от нея. Трябва да се върна. Бяхме разделени много дълго. Моля те, Ан, помогни ми.
Тя остана известно време със затворени очи. Когато ги отвори, бяха пълни със съчувствие.
— Казах ти истината, Ричард. Ние не можем да свалим Рада’Хан, докато не се научиш как да си помогнеш сам. А това ще отнеме време.
— Моля те, Ан, помогни ми, няма ли някакъв друг начин?
Тя бавно поклати глава.
— Не, Ричард. С времето ще свикнеш. Всички свикват. За останалите е по-лесно, защото идват тук като момчета и нищо не разбират. Никога не сме го казвали на възрастен човек като теб, който може да направи разликата.
Мислите на Ричард се замъглиха. Сякаш бе попаднал в ужасен сън.
— Но ние ще загубим толкова много време. Тя ще е остаряла. Всички, които познавам, ще са остарели.
Ан приглади назад сивите си коси.
— Ричард, за времето, през което ти живееш тук и те обучават, пра-пра-правнуците на всеки от хората, които познаваш, вече ще са умрели като старци и ще са погребани под земята от десетки години.
Той примигна срещу нея, опитвайки се да проумее думите й, но всичко в главата му се беше объркало. Изведнъж си спомни предупреждението на Шота — капана на времето. Точно този капан е имала предвид.
Почувства се напълно ограбен. Тези хора му бяха отнели всичко, което обичаше. Никога повече нямаше да види Зед, нито Чейс, нито когото и да било друг. Никога повече нямаше да държи Калан в прегръдките си. Никога нямаше да може да й каже, че я обича и че е разбрал жертвата, която тя е направила за него.
Шестдесет и трета глава
Ричард вдигна глава от пода, където седеше, и в рамката на вратата видя Уорън. Не го беше чул да почука. След като приятелят му не каза нищо, Уорън влезе и седна до него.
— Слушай, Ричард, нещо, което ми каза онзи ден, ме накара да се замисля. Нали спомена, че ще се жениш за Майката Изповедник.
Мисълта на Ричард изплува от замъгленото му съзнание и очите му изведнъж се вдигнаха.
— Пророчеството е за нея, нали? Пророчеството, което ти каза, че ще се сбъдне в деня на зимното слънцестоене.
— Може да се окаже точно така. Но не знам достатъчно за нея, пък и изобщо за Изповедниците, за да мога да кажа със сигурност. Майката Изповедник в бяло ли се облича?
— Да. Изповедниците се раждат, за да се борят за истината. Тя е последната от тях.
— Ричард, мисля, че това е добра новина. Мисля, че тя ще открие щастието и ще го занесе на своя народ. И това ще стане в деня на зимното слънцестоене.
Ричард си спомни видението, което му се бе явило в Кулата. Спомни си ужаса на това, което видя. Думите, които бе изрекла Калан, се бяха запечатали в съзнанието му. Той ги повтори пред Уорън:
— „Сред всички само един, роден с дарбата да носи Истината, ще остане жив, след като се вдигне заплахата на сянката. Тогава ще дойде още по-непрогледната тъмнина на мъртвите. За да остане поне искрица надежда за живот, родената в бяло трябва да бъде принесена в жертва на народа си, за да го дари с радост и щастие.“
— Да, точно това е! Мисля, че „още по-непрогледната тъмнина“ означава едновременно Пазителя и зимното слънцестоене. Предполагам, че това… Ричард, къде си прочел това пророчество?
— Не съм го чел. Научих го в едно видение, което имах, свързано с нея.
Очите на Уорън се разшириха от изненада.
— Имал си видение за пророчество?
— Да, тя ми каза думите, а също така ми показа какво означават.