— И какво е то?
Ричард изтупа някаква прашинка от крачола си.
— Не мога да ти кажа. Тя каза, че мога да повторя думите, но не и да описвам видението си. Съжалявам, Уорън, но не смея да нарушавам това предупреждение, преди да разбера какви могат да бъдат последствията. Но мога да ти кажа, че ако то се изпълни, резултатите няма да са радостни нито за нея, нито за мен.
Уорън се замисли за миг.
— Да, прав си. — Той го погледна с крайчеца на окото си. — Ричард, има нещо, свързано с пророчествата, което мисля, че трябва да знаеш. Едва ли някой може да каже точно какво означават думите, но те не винаги отразяват истинското намерение.
— Какво имаш предвид?
— Ами няколко пъти, докато съм чел пророчества, съм получавал видения. Видението, както и пророчеството, може да са истински, но да се различават от онова, което си мислел, че означават, докато си го четял. Струва ми се, истинският начин, по който едно пророчество би трябвало да бъде разгадано, е чрез дарбата, чрез виденията.
— Сестрите знаят ли го?
— Не. Мисля, че точно това означава да си Пророк. Ричард, щом си имал такова видение, щом си чул думите и си видял значението им, може би това означава, че си Пророк.
— Според Прелата моят талант е по-различен. Ако тя е права, тогава способността да имам видения е просто част от онова, което наистина съм.
— Което е?
— Прелатът каза, че съм магьосник-воин.
Уорън отново ококори очи.
— Ричард, магьосниците-воини имат дарбата на двете магии. През последните… няколко хиляди години не се е раждал нито един магьосник, който притежава Субстрактивна магия. Може би Прелатът греши.
— Надявам се да е така, но ако е права, това би обяснило доста неща. От онова, което знам от един приятел, Адитивната магия използва съществуващото, като прибавя към него, умножава го, променя го. Тя създава нещата. Субстрактивната магия прави обратното — унищожава ги.
Всички въздушни щитове в Двореца са издигнати от Сестрите, които притежават само Адитивна магия. Дори родените с дарбата не могат безпрепятствено да преминават през техните щитове, нито да ги развалят, понеже тяхната магия също е Адитивна. Сила срещу сила.
По някакъв начин обаче аз мога да минавам през всички въздушни щитове в Двореца, без дори да полагам усилия.
Наличието на Субстрактивна магия у мен би обяснило нещата. Субстрактивната магия би се явила противоположността на Адитивната в щитовете. И би я разрушила.
— Но нали каза, че не можеш да преминеш през бариерите, които ни държат в Двореца. Те също са някакъв вид въздушни щитове. Ако наистина притежаваш Субстрактивна магия, защо не можеш да го направиш?
Ричард повдигна вежда и се наведе към него.
— Уорън, кой е поставил тези щитове?
— Ами онези, които са направили цялата магия в Двореца, магьосниците от старите…
— Които, както сам ми каза, са притежавали Субстрактивна магия. Тези щитове са единствените, сложени от тях. И единствените, през които не мога да минавам. Единствените, на които моята Субстрактивна магия, ако наистина притежавам такава, не може да противодейства. Разбираш ли какво имам предвид?
Уорън се облегна назад.
— Да… — Той потърка замислено брадата си. — Добре, това звучи логично. И пасва на някои от пророчествата, свързани с теб. Ако ти наистина си магьосник-воин и роденият за Истината.
— В тези пророчества казва ли се, че ще победя?
Уорън се поколеба. Хвърли поглед към Меча на истината, който лежеше на земята до тях.
— Ако ти кажа „бяло острие“, това би ли ти подсказало нещо?
Ричард въздъхна дълбоко при спомена.
— Аз мога да нажежавам острието на меча до бяло. Чрез магията.
Уорън избърса лицето си с ръка.
— Тогава мисля, че сме загазили. Има едно пророчество, в което се казва така: „Ако той загуби, светът ще потъне в още по-дълбокия мрак на долните страсти, които ще нахлуят през дупката. Надеждата за спасение ще бъде тънка като бялото острие на родения за Истината.“
— „Ще нахлуят през дупката.“ Това е портата — каза Ричард.
— А „по-дълбокия мрак на долните страсти“ е Пазителят.
— Уорън, трябва да направя нещо за онова пророчество. За онова, в което се споменаваше за жената в бяло. Важно е. Имаш ли идея?
Уорън го погледна, сякаш се опитваше да вземе някакво решение.
— Имам. Макар да не знам дали ще помогне. — Той подпря ръце в бедрата си и се отпусна на тях. — В Двореца има един Пророк. Никога не съм го виждал. Исках, но не ми позволиха. Казаха, че било много опасно за мен да говоря с него, преди да съм научил достатъчно. Обещаха, че когато това стане, ще ми разрешат да го видя.