Усмивката на Натан стана още по-широка, но този път не се засмя. Веждите му се надвесиха над очите. Гласът изсъска.
— Искаш ли да ти кажа нещо за твоята смърт, Ричард? За това как ще умреш?
Ричард се отпусна на близкото канапе и вдигна краката си на масата пред него. След това на свой ред погледна Натан смръщено и му върна заплашителната усмивка.
— Разбира се. С удоволствие ще те изслушам. А след това, когато свършиш, ще ти разкажа за твоята смърт.
Натан повдигна вежда.
— Нима и ти си Пророк?
— Достатъчно, за да ти кажа как ще умреш.
Лицето му придоби любопитно изражение.
— Така ли? Разкажи ми тогава.
Ричард си взе една круша от купата, оставена на масата. Избърса я в крачола си и отхапа. Дъвчейки, каза:
— Ще умреш тук, в тези стаи, от старост, без никога отново да видиш света навън.
Бръчките по лицето на Натан станаха по-дълбоки, изражението му помръкна.
— Изглежда, наистина си Пророк, моето момче!
— Освен ако не ми помогнеш. Може би ако ми помогнеш, ще мога да се върна тук и да намеря начин да те измъкна.
— И какво искаш от мен?
— Да махна тази яка от врата си.
По лицето на Натан се разля хитра усмивка.
— Изглежда, двамата с теб имаме общи интереси, Ричард.
— Сестрите ми казаха, че без нея ще умра.
Усмивката му се разшири още повече.
— Сестрите изискват от другите да говорят истината, но рядко си създават неудобството самите те да го правят. Те имат свой собствен график, Ричард. През гората има повече от една пътека.
— Сестрите казаха, че трябва да се науча да използвам своя Хан, за да се освободя от яката. Но както изглежда, не се стараят да ми помогнат особено.
— По-лесно ще стане пън да пропее, отколкото някоя Сестра да те научи да използваш своя Хан. В теб има Субстрактивна магия. Те не могат с нищо да ти помогнат.
— А ти можеш ли, Натан?
— Може би. — Натан се отпусна на стола и се наведе напред. — Кажи ми Ричард, чел ли си някога „Приключенията на Бони Дей“?
— Да съм я чел ли? Та това е любимата ми книга. Чел съм я толкова пъти, че знам всяка дума наизуст. Много бих искал да срещна човека, който я е написал, и да му кажа колко харесвам книгата му.
По лицето на Натан се разля момчешка усмивка.
— Току-що го срещна, момчето ми, току-що го срещна!
Ричард се изправи на канапето.
— Ти! Ти си написал „Приключенията на Бони Дей“?
Натан изрецитира няколко пасажа, за да му докаже, че познава книгата съвсем отблизо.
— Аз я дадох на баща ти, за да ти я даде, когато си достатъчно голям, за да можеш да четеш. По това време ти току-що се беше родил.
— Бил си там с Прелата? Тя не ми каза нищо за теб.
— Не се учудвам. Нали разбираш, Ан не притежава достатъчно сила, за да може да влезе в Магьосническата кула в Ейдиндрил. Аз помогнах на Джордж да го направи, за да може да вземе Книгата на преброените сенки. В тази Кула има доста любопитни книги с пророчества.
Ричард го гледаше изумен.
— Както изглежда, с теб сме стари познати.
— Повече от познати, Ричард Рал. — Натан го погледна многозначително. — Аз се казвам Натан Рал.
Ричард зяпна.
— Ти си ми… някакъв пра-прароднина?
— Още доста „пра“ трябва да прибавиш. Аз съм на близо хиляда години, моето момче. — Той размаха пръст във въздуха. — Отдавна се интересувам от твоята персона. За теб се говори в пророчествата. Написах „Приключенията на Бони Дей“ за онези, в които има потенциал. Това също е един вид книга с пророчества. Буквар с пророчества, ако мога така да се изразя, нещо, което да можеш да разбереш и да ти бъде от полза. И наистина ти помогна, нали, Ричард?
— И то неведнъж! — каза Ричард, все още зяпнал.
— Добре! Това ме радва. Дадохме книгите на няколко специално подбрани момчета. Единствен ти от всички тях си все още жив. Останалите загинаха при „необясними“ обстоятелства.
Потънал в мисли, Ричард дояде крушата си. Тази работа със Субстрактивната магия определено не му харесваше.
— Можеш ли да ми помогнеш да се науча да използвам силата си?
— Помисли, Ричард, Сестрите не са ти причинявали болка с яката, нали?
— Не, но ще го направят.
— Предишната битка, Ричард. Какво каза Бони Дей на Уоруикските войници, които охраняваха тресавищата? Че врагът няма да ги нападне оттам, откъдето ги е нападнал преди. Че хабят енергията си по най-глупашкия начин, опитвайки се да победят в битка, която вече е свършила. В предишната битка. — Натан повдигна вежда. — Явно си пропуснал този урок. Това, че нещо ти се е случило преди, не означава, че ще ти се случи отново. Мисли за бъдещето, Ричард, не за миналото.
Ричард се поколеба.
— Имах… видение, когато бях в Кулата в Долината на изгубените. В него Сестра Вирна използва яката, за да ми причини болка.