— Избрала си ме, защото си знаела, че не съм от тях?
Онова, което Ан искаше да й каже, беше: „Познавам те от дете, Вирна, познавам бързата ти мисъл, сърцето ти, чистата ти душа. Ти сред всички Сестри беше тази, на която вярвах безпрекословно. Знаех, че в твоите ръце Ричард ще бъде на сигурно място.“
Но не можеше да го каже.
— Избрах те, Вирна, защото беше много назад в списъка на Сестрите. И защото си не особено забележителна.
Стаята потъна в тишина за дълго време. Вирна преглътна.
— Разбирам.
Ан се опитваше външно да изглежда напълно непроницаема. Вътре сърцето й се обливаше в сълзи.
— Не ми се вярваше да си от тях. Ти си с нищо незабележима личност. Сигурна съм, че Сестрите Грейс и Елизабет са си прокарали път до първите места в списъка, защото онзи, който стои начело на Сестрите на мрака, е преценил, че може да ги пожертва. Аз стоя начело на Сестрите на светлината. Избрах те поради същата причина.
Има Сестри, които са много ценни за нашата цел. Не бих рискувала някоя от тях за подобна работа. Момчето може да е важно за нас, но не повече от някои други неща в Двореца. Той може да помогне. Това бе една възможност, която не исках да изпускам. Ако се бяха появили проблеми и никой от вас не се бе завърнал… е, смятам, че разбираш, един генерал не би искал да загуби най-добрите си войници в незначителна битка.
Вирна очевидно едва си поемаше дъх. Личеше по гласа й.
— Разбира се, Прелат Аналина.
Ан погледна нетърпеливо към книжата пред себе си.
— Чака ме важна работа. Това ли беше всичко, Сестро?
— Да, Прелате.
Когато вратата се затвори, Ан скри лице в треперещите си ръце. По листата покапаха сълзи.
Тя го гледа дълго и изпитателно в очите. Ричард нямаше представа дали отговорът й ще бъде да или не. Но за да я накара да се съгласи да изслуша молбата му, трябваше да й каже голяма част от наученото току-що. Нямаше право на провал. Нуждаеше се от помощ. Трябваше да се довери някому.
— Добре, Ричард. Ще ти помогна. Ако и половината от това, което казваш, е истина, съм длъжна да ти помогна.
Ричард въздъхна с облекчение.
— Благодаря ти, Лилиана. Никога няма да забравя жеста ти. Ти си единствената в Двореца, която ме изслуша. Можем ли да го направим сега? Няма никакво време.
— Сега? — прошепна тя дрезгаво. — Тук? Ричард, ако е вярно, че притежаваш Субстрактивна магия, няма да е лесно да свалим яката от врата ти. Ще ми е необходим един магически предмет, охраняван строго от Сестрите. Това е помощ, която увеличава силата. Може би с него и с твоите усилия ще успеем да свалим яката. Освен това обаче, ако наистина е забъркан Безименният, не знаем чии уши или Хан могат да слухтят наоколо.
— Тогава кога? Къде? Трябва да стане скоро.
Тя потърка замислено очи.
— Ами, вероятно ще успея да се сдобия с този предмет още днес, така че можем да опитаме през нощта. Но къде? В Двореца е невъзможно. Може да се окаже прекалено опасно.
— В Блатистите гори — каза Ричард. — Там никой не ходи.
Лилиана го погледна.
— Ричард, не говориш сериозно. Там също е много опасно.
— Не и за мен. Вече ти казах как усещам приближаването на сбързовете. Там ще бъдем на сигурно място и няма да се тревожим за никакви Сестри, нито пък за Паша. За никого, който може да ни се натресе, докато се опитваме да махнем това проклето нещо от врата ми.
Тя въздъхна примирено.
— Добре тогава, нека бъде в Блатистите гори. — Тя го хвана за ръкава и го погледна в очите. — Правейки това, нарушавам цял куп правила. Знам, че е важно и че наистина трябва да го направя, но ако ни хванат, преди да сме го направили, можеш да бъдеш сигурен, че ще се погрижат никога повече да нямам възможност да опитам отново. Нито дори да се приближавам до теб.
— Готов съм. Да действаме.
— Не. Първо трябва да се опитам да взема онзи предмет. — Тя се намръщи и килна глава на една страна. — Току-що ми хрумна нещо. Те продължават да ти повтарят да не допуснеш слънцето да залезе върху теб, докато си там. Защо?
Ричард сви рамене.
— Защото е опасно.
— След всичко, което знаеш, им вярваш? Имаш им доверие? Ами ако го правят, защото не искат да научиш нещо полезно? Нали казваш, че Блатистите гори били създадени от магьосниците от старите времена, за да помагат на такива като теб. Ами ако Сестрите се опитват да ти попречат да стигнеш до тази помощ? Ако искат да те сплашат, за да не я откриеш?