Ричард постави главата зад Чандален. Перата в края на стрелата опираха в рамото му.
— Това е всичко, което виждах. Ако не е било така, ако този човек бе стоял по-изправен и стрелата е попаднала на това място, тя не би те докоснала.
Ловците закимаха и започнаха да си шепнат нещо помежду си. Чандален погледна сърдито перата на рамото му. След това и главата. Замисли се за миг, след това отпусна ръце и взе главата от Ричард, пъхайки я обратно в торбата.
— И друг път са ме шили. От още няколко шева нищо няма да ми стане. Ще приема думите ти за верни. Този път.
Ричард застана с ръце на хълбоците и изпрати Чандален и неговите хора, които се отдалечаваха.
— Винаги на твоите услуги — лекичко му подвикна той. Калан не преведе думите му.
— За какво им е тази глава?
— Не ме питай. Идеята не беше моя. Сигурен съм, че не искаш да научиш какво направиха с тялото му.
— Ричард, струва ми се, че си стрелял доста рисковано. На какво разстояние беше от него?
Гласът му изведнъж стана абсолютно равен.
— Не съществуваше никакъв риск, повярвай ми. А що се отнася до разстоянието, бяхме поне на стотина крачки един от друг.
— И можеш да стреляш с такава точност от толкова голямо разстояние?
Той въздъхна.
— Бих могъл да го направя и от два пъти по-голямо разстояние. Три пъти дори. — Погледна окървавените си ръце. — Отивам да се измия. Калан, главата ми ще се пръсне. Трябва да седна. Моля те, извикай Нисел. Това, че крещях на онзи глупак, бе единственото нещо, което ме задържа на крака.
Тя сложи ръка върху неговата.
— Разбира се. Влизай вътре, аз ще отида да я доведа.
— Мисля, че Савидлин също ми е ядосан. Моля те, кажи му, че съжалявам, задето съсипах толкова много от стрелите му.
Щом Ричард затвори зад себе си вратата на къщата, Калан смръщи чело. Савидлин, изглежда, искаше нещо да й каже. Тя го хвана за ръката.
— Ричард има нужда от Нисел. Ела с мен и по пътя ми разкажи какво се случи.
Савидлин хвърли поглед през рамо към вратата и двамата забързаха да извикат лечителката.
— Ричард Избухливият, изглежда, отговаря напълно на името си.
— Разстроен е, защото е убил човек. С тази мисъл не се живее лесно.
— Той не ти каза всичко. Има още.
— Тогава направи го ти.
Савидлин я погледна мрачно.
— Стреляхме. Чандален беше сърдит, защото Ричард наистина стреляше без грешка. Той каза, че Ричард е демон, и се отдели настрани във високата трева. Всички останали се бяха подредили от другата страна, за да гледат как Ричард стреля. Онова, което той правеше, изглеждаше абсолютно невъзможно. Тъкмо бе изстрелял една стрела, когато рязко се извърна към Чандален. Преди който и от нас да е успял да реагира, Ричард вече бе стрелял по Чандален, който стоеше отстрани със скръстени ръце, без никакво оръжие в себе си. Никой от нас не можеше да повярва, че е възможно Ричард да направи такова нещо.
Докато стрелата бе все още във въздуха, двама от хората на Чандален стреляха по Ричард. Лъкът на първия бе зареден с „десет стъпки“.
Калан не можеше да повярва.
— Стрелял е срещу Ричард и не го е улучил? Та хората на Чандален винаги улучват.
Гласът на Савидлин леко потрепери. Той почти шепнеше.
— И този път нямаше да пропусне, но Ричард се завъртя, извади от колчана последната си стрела — тя беше със заточено острие — и стреля. Никога не съм виждал някой да прави нещо подобно с такава бързина — Савидлин се поколеба дали да продължи. Сякаш бе сигурен, че Калан няма да повярва на думите му. — Стрелата на Ричард пресрещна другата във въздуха и я разцепи на две. Всяка от двете половини прелетя от двете страни на Ричард.
Калан го спря с ръка.
— Ричард е улучил другата стрела, докато тя е била във въздуха?
Той бавно кимна.
— И тогава стреля другият от хората на Чандален. Ричард нямаше повече стрели. Стоеше с лък в ръката си и чакаше. Втората стрела също беше „десет стъпки“. Чувах как цепи въздуха пред себе си. — Савидлин се огледа, сякаш не искаше никой друг да чуе думите му. — Ричард я хвана с ръка. Точно в средата. Сложи чуждата стрела в лъка си и я изстреля срещу хората на Чандален. Изкрещя нещо, но не можехме да разберем какво иска да ни каже. Всички хвърлиха лъковете си на земята, за да му покажат, че ръцете им са празни. Помислихме, че Ричард Избухливият е полудял. Че може да ни избие до крак. Бяхме много изплашени. Изведнъж Приндин извика. Беше открил трупа зад Чандален. Тогава всички видяхме, че Ричард е убил нарушител, въоръжен с копие. И си дадохме сметка, че не е искал да убие Чандален, а именно този чужденец. Въпреки че изглеждаше очевидно, Чандален не бе съвсем сигурен в това. Твърдеше, че Ричард нарочно го е наранил със стрелата си. Чандален се ядоса още повече, когато всички наобиколиха Ричард и започнаха да го поздравяват с удари по бузата.