Когато спряха пред вратата, вече беше захладняло и от дъха им се образуваха малки облачета. Двамата се усмихнаха един на друг и си стиснаха ръцете. Ричард опипа меча си, пое дълбоко въздух и отвори вратата. Лицето на Калан придоби обичайното изражение на Изповедник — както я беше учила майка й.
Къщата бе осветена от неголемия огън в камината и две факли. На земята се виждаха три раници. Въздухът миришеше на смола и на благоуханията, които винаги горяха в къщата в чест на духовете на предците. Светлината на факлите хвърляше отблясъци върху черепите на предците, наредени върху единствената полица. Откакто Ричард бе използвал къщата, за да покаже на Калните как се правят покриви, които не текат, подът беше сух. Трите жени стояха прави в средата на единственото помещение без прозорци. Техните тежки кафяви вълнени пелерини стигаха почти до земята. Качулките скриваха лицата им. И трите бяха облечени с широки, разделени по средата поли, удобни за езда, в различни пастелни цветове и семпли бели блузи. Когато двамата влязоха, жените свалиха качулките си. Средната, която бе малко по-висока от другите, но не колкото Калан, имаше къдрава кафява коса, стигаща почти до петите. Жената вдясно от нея беше с черна права коса до раменете, а косата на тази отляво бе тук-там прошарена, къдрава и къса. Трите бяха отпуснали спокойно ръце пред себе си. Всъщност това бе единственото нещо, излъчващо спокойствие у тях. Зрелите им лица напомняха на Калан за управителката на прислугата й в Ейдиндрил. Изражението им говореше за власт, която притежават отдавна. Калан хвърли още един поглед към ръцете им, за да види дали не носят нещо; помисли си, че би им отивало да държат по една нагайка. В очите им се четеше готовност да прекъснат всяка проява на дързост.
Жената в средата заговори първа.
— Вие ли сте родителите на Ричард?
Гласът й не бе толкова груб, колкото Калан предполагаше, че ще бъде, но въпреки това звучеше властно.
Ричард ги стрелна с поглед така, като че имаше намерение да ги събори на земята от разстояние. Той изчака, докато трите не издържаха на погледа му и мигнаха. След това каза:
— Не. Аз съм Ричард. Родителите ми са мъртви. Майка ми почина, когато бях малък, а баща ми това лято.
Трите се спогледаха.
Калан видя яростта в очите му. Той черпеше магия от меча си, без дори да го е изтеглил от ножницата. Тя бе готова да се обзаложи, че му остава съвсем малко, за да го извади. По очите му познаваше, че не би се поколебал да го използва при първата грешна стъпка на трите жени.
— Това е невъзможно — каза високата в средата. — Ти си… стар.
— При всички случаи съм по-млад от теб — сряза я Ричард.
Лицата на трите жени пламнаха. Тази, която бе заговорила, му хвърли гневен поглед, но след миг се овладя.
— Ние не искаме да кажем, че си стар, а само, че си по-стар, отколкото очаквахме. Аз съм Сестра Вирна Совънтрийн.
Жената от дясната й стана се представи:
— Сестра Грейс Рендал.
— Сестра Елизабет Мирик — каза третата.
Сестра Вирна погледна строго Калан.
— А ти коя си, дете?
Калан не знаеше дали поради влиянието на Ричард, но кръвта й вече кипеше. Тя стисна зъби.
— Аз не съм „дете“. Аз съм Майката Изповедник. — Когато пожелаеше, гласът й можеше да звучи не по-малко властно от този на Сестрата.
Трите трепнаха и едновременно се поклониха леко.
— Прости ни, Майко Изповедник!
В къщата все още се усещаше нещо заплашително. Калан усети, че ръцете й са свити в юмруци. Реши, че е така, защото трите може би представляваха заплаха за Ричард. Очевидно трябваше да се държи като Майката Изповедник.
— Откъде сте? — попита тя с леден глас.
— От… много далеч.
Погледът на Калан бе не по-малко гневен от този на Ричард.
— В Средната земя пред Майката Изповедник се пада поне на едно коляно.
Това бе обичай, който тя почти никога не бе изисквала да се спазва. Но сега почувства, че ще е по-добре да го направи.
Трите се изправиха едновременно и вирнаха глави. Лицата им станаха още по-мрачни. Във въздуха се чу характерният звън на меча. Ричард не каза нищо; просто остана на място, стиснал меча с две ръце. Калан усети как мускулите му копнеят да бъдат освободени на воля. Магията, извираща от меча, танцуваше заплашително в очите му. Тя се радваше, че гневът му не е насочен към нея; изражението му бе наистина страшно. Трите Сестри не се стреснаха толкова, колкото на Калан й се искаше, но въпреки това се извърнаха към нея и едновременно коленичиха, свеждайки глави.