— Ако искаш да говорим за това, трябва по-напред да застанеш с лице към нас — каза Сестра Вирна, сякаш говореше на непослушно дете. — И да се отнасяш към нас с необходимото уважение! Обърни се към нас!
Това определено не бе най-подходящият начин да се говори с Ричард точно в момента. Той отвори вратата и я блъсна зад себе си. Калан си помисли, че вратата ще изхвръкне от пантите си. Но това не стана. Сърцето й се късаше от мъка при мисълта за онова, което му бе казала. Той просто искаше тя да е на негова страна и изобщо нямаше намерение да се вслуша в истината.
Калан бе напълно объркана от държането му. Ричард не беше от хората, които заобикалят истината. Но явно смъртно се страхуваше от нещо. Тя се обърна и погледна трите жени. Сестра Грейс отпусна ръце край тялото си.
— Това не е игра, Майко Изповедник. Ако не ни позволи да му помогнем, ще умре. Часовете му са преброени.
Калан кимна. Гневът й се бе стопил. На негово място дойде необозрима празнота.
— Ще говоря с него — каза тя тихо. — Моля ви, почакайте тук. Ще го върна обратно.
Ричард беше седнал на земята, облегнал гръб в ниската стена, точно под мястото, където личаха следите от удара на меча му при битката със смехавеца. Беше подпрял лакти в коленете си и стиснал главата си с ръце. Не я погледна. Тя седна и се притисна в него.
— Главата те боли ужасно, нали?
Той кимна. Тя откъсна изсъхналото стебло на някакъв плевел и го повъртя между дланите си. Също опря лакти на коленете си. Думите й сякаш го подсетиха да извади няколко листенца и да ги пъхне в устата си.
Калан откъсна едно пожълтяло листо от сухото стебло.
— Ричард, кажи ми от какво се страхуваш?
Той продължи да дъвче листенцата, след малко вдигна глава и се облегна назад.
— Помниш ли, когато се появи смехавецът, ти казах, че съм го усетил, а ти каза, че вероятно просто съм го чул.
Калан кимна.
— Днес стана същото — преди да убия онзи мъж, аз го усетих. По съвсем същия начин. Опасност! Не знам какво беше нито едното, нито другото, но просто усещам опасността! И в момента разбрах, че ни чакат неприятности, само не можах да преценя какви точно.
— Какво общо има това с трите жени?
— Преди да влезем в къщата на духовете, за да се срещнем с тях, усетих същото: опасност! Нямам представа какво означава, но е същото. По някакъв начин знам, че те ще застанат помежду ни.
— Ричард, няма такова нещо. Те казаха само, че искат да ти помогнат.
— Не, сигурен съм! Също както бях сигурен, че онова същество от отвъдния свят е тук или пък мъжът с копието. Тези жени носят опасност за мен.
Калан усети как в гърлото й засяда буца.
— Ти каза още и че главоболията могат да те убият. Ричард, страхувам се за теб!
— А аз се страхувам от магията. Мразя магията. Мразя магията на меча. Толкова ми се ще да избягам от всичко това. Не можеш да си представиш какви неща е трябвало да върша с меча си. Не знаеш какво е да нажежиш острието му до бяло. Магията на Мрачния Рал уби баща ми и брат ми. Причини зло на толкова много хора. — Той въздъхна дълбоко. — Мразя магията.
— У мен също има магия — каза тя тихо.
— И това едва не ни раздели завинаги! — прекъсна я той.
— Но само едва! Ти успя да направиш така, че нещата да се получат. Ако в мен нямаше магия, никога нямаше да те срещна. — Тя стисна ръцете му. — Освен това благодарение на магията Ейди си върна крака. И много други хора са изпитвали помощта на магията. Зед е магьосник; той притежава дарбата. Нима искаш да кажеш, че това е лошо?! Зед винаги е използвал дарбата си, за да помага на хората. Ричард, в теб също има магия. Ти притежаваш дарбата. Нали току-що сам го каза — именно чрез нея си почувствал смехавеца и така ми спаси живота. Пак благодарение на нея почувства и човека, който се канеше да убие Чандален. Така спаси неговия живот.
— Не искам да притежавам магия.
— Струва ми се, че мислиш за проблема, а не за решението му. Нали винаги така казваш: мисли за решението, не за проблема!
Ричард отметна глава назад и затвори очи. Въздъхна тежко.
— Това ли било човек да е женен за теб? Значи отсега нататък всеки път, когато постъпя глупаво, ще ми го натякваш по този начин?!
Тя се усмихна.
— Нима искаш от мен да те оставя да се самозаблуждаваш?
Ричард скри лице в шепите си.
— Сигурно не бих искал да го правиш. Толкова ме боли глава, че изобщо не мога да мисля!
— Тогава хайде да направим нещо по въпроса, съгласен ли си? Да влезем вътре и поне да поговорим със Сестрите, да чуем какво имат да ни кажат. Твърдят, че искат да ти помогнат.
Той я погледна мрачно.
— И Мрачният Рал твърдеше същото.