— Бягството не е решение на проблема. Ти не избяга от Мрачния Рал.
Той я изгледа продължително, след това кимна.
— Ще ги изслушам!
Трите жени стояха там, където Калан ги бе оставила. Те леко й се усмихнаха, очевидно доволни, че е успяла да го върне обратно. Ричард и Калан застанаха един до друг срещу трите жени.
— Решихме да ви изслушаме. Какво имате да кажете за главоболието ми?
Сестра Грейс погледна Калан.
— Благодарим ти за помощта, Майко Изповедник, но сега ще трябва да поговорим с Ричард насаме.
Гневът на Ричард пламна отново, но той успя да запази гласа си равен.
— Двамата с Калан скоро ще се женим.
Трите отново се спогледаха. Нещата явно се усложняваха.
— Онова, което ще ми кажете, засяга и нея. Щом искате да говорите с мен, ще остане и тя и също ще го чуе. Или двамата, или никой! Избирайте!
Трите отново размениха погледи. Накрая Сестра Грейс проговори.
— Много добре.
— И най-напред държа да ви кажа, че мразя магията и че не съм убеден, че притежавам някаква дарба. А дори и да е така, това не ми доставя удоволствие и единственото, което желая, е да се освободя от нея.
— Не сме дошли да ти доставяме удоволствие; тук сме, за да ти спасим живота. За да те научим как да използваш дарбата си. Не се ли научиш да я управляваш, тя ще те погуби.
— Разбирам. Сблъсках се с подобен проблем, когато получих Меча на истината.
— Първото, което трябва да научиш, е, че ние, както Майката Изповедник, изискваме специално отношение към себе си. Дълго и мъчително сме се трудили, преди да станем Сестри на светлината, и очакваме към нас да се отнасят с необходимото уважение. Аз съм Сестра Вирна, това е Сестра Грейс, а това Сестра Елизабет.
Очите на Ричард блеснаха насреща им. Накрая той леко се поклони.
— Както желаеш, Сестро Вирна! — Той изгледа и останалите две. — И какво представляват Сестрите на светлината?
— Ние сме тези, който обучават магьосниците. Магьосниците с дарба.
— Вие сте Сестри на светлината от…
— Всички ние живеем и работим в Двореца на пророците.
Калан се намръщи.
— Сестро Вирна, никога не съм чувала за Двореца на пророците, къде се намира той?
— В град Танимура.
Калан смръщи лице още повече.
— Знам всички градове в Средната земя. Но никога не съм чувала за Танимура!
Сестра Вирна задържа очи върху Калан.
— Въпреки това ние живеем именно там.
— Защо ви изненада възрастта ми?
— Защото — каза Сестра Грейс — почти няма случаи, в които да не сме обърнали внимание на някой с дарба, докато е още малък.
— Колко малък?
— В най-добрия случай поне на една трета от твоите години!
— И как си обяснявате това, че досега не съм привлякъл вниманието ви?
— Очевидно е, че по някакъв начин си бил скрит от нас!
Калан усети, че Ричард влиза в ролята си на Търсач, вечно търсещ отговори на въпросите си, преди да им даде онова, което щяха да поискат от него.
— Обучавали ли сте Зед?
— Кого?
— Зедикус Зу’л Зорандер, магьосник от Първия орден.
Трите отново се спогледаха.
— Не познаваме магьосник от Първия орден на име Зорандер.
— Мислех, че познавате всички, които притежават дарбата, Сестро Вирна, нали това ви е работата?
Те настръхнаха.
— Ти познаваш ли този магьосник от Първия орден?
— Да! Но защо вие не го познавате?
— Възрастен ли е?
Ричард кимна.
— Може би се е появил много преди нашето време!
— Може би! — Ричард, отпуснал юмрук на хълбока си, отстъпи няколко крачки назад и се обърна с гръб към тях. — А как разбрахте за мен? Сестро Елизабет?
— Работата ни е да познаваме всички, които притежават дарбата, всички магьосници. Макар очевидно да си бил скрит от нас, ние успяхме да те открием, когато започна да използваш дарбата си.
— А какво ще стане, ако не искам да бъда магьосник?
— Това си е твоя работа. Нашата е да те научим да управляваш магията си. Не сме дошли да те принуждаваме да станеш магьосник, а само да ти помогнем да управляваш магията си, за да оцелееш. Оттам нататък можеш да бъдеш какъвто си искаш.
Ричард се обърна, пристъпи напред и доближи лицето си до Сестра Вирна.
— Откъде знаете, че имам дарбата?
— Ние сме Сестри на светлината. В това ни е работата — да знаем.
— Мислехте си, че ще бъда малко момче. Че ще дойда при вас с родителите си. Не знаехте, че аз съм Търсачът, не познавате най-главния магьосник от Първия орден. Май не си вършите много съвестно работата. Щом като правите подобни грешки, може би грешите и за това, че притежавам дарбата, Сестро Вирна? Струва ми се съмнително това, че грешите толкова много. Уважаваният ви пост предполага ли подобни грешки?