Ричард затвори очи.
— Да, разбирам — каза той едва.
Този път Калан не знаеше за какво става дума.
Сестра Вирна отново сведе глава над книгата.
— Трето, използвал си дарбата, за да убиеш магьосник. Името му е Мрачният Рал! Разбираш, нали?
— Да. — Той отвори очи. — Откъде знаете всичко това?
— За да направиш тези неща, си използвал магия, много специална магия, която се чувства заради онова, което си и защото си необучен. Ако беше обучен, тя не би могла да се усети. В такъв случай нямаше как да знаем за всичко това. В Двореца на пророците има хора, които разбират от тези неща.
Ричард я стрелна с поглед.
— Вие сте нарушили правото ми на личен живот, шпионирали сте ме! А що се отнася до третото, аз не съм убил Рал в истинския смисъл на думата. Поне не технически.
— Знам как се чувстваш — спокойно каза Сестра Грейс. — Но всичко това е, за да ти помогнем. Ако искаш да стоим тук и да спорим дали тези три неща са онези, които биха били приети за задействащите дарбата ти, ще разсея съмненията ти. Направиш ли ги веднъж, процесът е започнал — ти се превръщаш в магьосник. Може да не го вярваш, нито пък да искаш да бъдеш такъв, но това така или иначе вече е станало. Без съмнение. Ние не стоварваме всичко това на раменете ти. Тук сме, за да ти помогнем да се справиш с него.
— Но…
— Няма „но“. Когато магията е задействана, се променят поне три неща. Първо, ставаш особено претенциозен по отношение на храната. Ястия, които си обичал или дори обожавал, вече не можеш да понасяш. Това сме го учили и макар да не разбирам добре причините за появата му, знам, че е нещо свързано с извикването на живот на дарбата. Второ, започваш за спиш, поне понякога, с отворени очи. Така е при всички магьосници, дори онези, които нямат дарбата. Свързано е с това да се научиш да използваш магията. Притежаваш ли дарбата, правиш тези неща, когато започнеш да я използваш. Ако не я притежаваш и си станал магьосник по собствено желание, тогава започваш да ги правиш в процеса на обучението. Трето, започват главоболията. Те са смъртоносни. Няма друг лек за тях, освен да се научиш да контролираш магията. Не го ли направиш, рано или късно те ще те убият.
— Колко скоро? Колко време ми остава, ако откажа помощта ви?
Калан го хвана за ръката.
— Ричард…
— Колко време имам!
Сестра Елизабет се обади:
— В книгите пише, че един човек живял с главоболията няколко години. Друг пък издържал само няколко месеца. Предполагаме, че времето, което ти остава, зависи от това с каква сила разполагаш. Колкото е по-голяма силата ти, толкова са по-силни болките и следователно толкова по-малко време ти остава. Много е възможно след около месец главоболията да станат толкова силни, че да започнеш да губиш съзнание.
Ричард я погледна безстрастно.
— Вече съм изпитвал толкова силни болки.
Сестрите облещиха очи и бързо си размениха погледи.
— Започнахме да те търсим още преди да направиш тези три неща. Скоро след като напуснахме двореца, ти извърши и трите — каза Сестра Вирна. — Тази книга е магическа. В Двореца има неин двойник. Когато нещо ново бъде записано в двойника, то се появява и при нас. Така разбрахме, че вече си направил и трите. Колко време, откакто извърши третото, откакто уби Мрачния Рал?
— Три дни. Но бях в безсъзнание през втората нощ, след като го убих.
— Втората…!
Те отново се спогледаха.
Ричард отново се ядоса.
— Защо непрекъснато се споглеждате така?
Сестра Вирна му отвърна тихо:
— Защото ти си рядко срещан човек, Ричард. В много отношения. Никога не ни се е случвало да се сблъскаме с толкова много изненади, събрани в един-единствен човек.
Калан го прегърна през кръста.
— Имаш право; той наистина е много рядко срещан човек. Човек, когото обичам. С какво можете да му помогнете? — Калан се разтревожи, че Ричард се опитва да ги сплаши и те можеха да откажат помощта си.
— Съществуват някои правила, които той трябва да следва. Които всички ние следваме. Те не бива да се нарушават от никого. Не може да става дума за каквото и да било споразумение. Той трябва да се остави в ръцете ни и да дойде с нас в Двореца на пророците. — В очите на Сестра Грейс имаше тъга. — Сам.
— За колко време? — попита Ричард. — Колко време е необходимо?
Сестра Грейс обърна глава към него и черната й коса проблясна на светлината на факлите.
— Зависи колко бързо учиш. Ще отнеме толкова, колкото трябва. Трябва да останеш до края.
Ричард прегърна Калан през кръста и тя почувства как нещо стяга гърдите й.
— Мога ли да го посещавам?
Сестра Грейс бавно поклати глава.
— Не. Има и още нещо. — Очите й отскочиха към Агиела. Тя бръкна в пелерината си и извади нещо. Представляваше метален обръч с диаметъра на човешка длан. Макар да изглеждаше цял, Сестрата направи нещо и той се разтвори на две половини, прикрепени една за друга с панта. Сребристото му покритие хвърляше отблясъци на светлината на факлите. Тя го показа на Ричард.