— Това се нарича Рада’Хан. Представлява яка. Ще трябва да я носиш.
Ричард отстъпи назад, отдалечавайки се от Калан, като инстинктивно посегна с ръка към гърлото си. Лицето му пребледня, очите му се ококориха.
— Защо? — попита той шепнешком.
— Щом стане време да се изпълняват правилата, разговорите приключват.
Сестра Вирна и Сестра Елизабет застанаха зад Сестра Грейс, която повдигна яката пред себе си.
— Това не е игра, Ричард. Отсега нататък всичко трябва да бъде по правилата. Чуй ме внимателно, Ричард. Ще имаш три възможности да приемеш Рада’Хан; три възможности да приемеш помощта ни. От всяка Сестра по една. Има три причини да носиш тази яка и всяка Сестра ще ти даде по една причина. Преди всяко предложение и възможност за отказ всяка от нас ще ти разкрие по една от трите причини. След всяка причина ще имаш възможност или да приемеш, или да откажеш. След третия отказ, до който, надявам се, ти няма да стигнеш, не ти се дава никаква друга възможност. Оттам насетне няма да получиш никаква помощ от Сестрите на светлината. Ще умреш от силата на дарбата си.
Ръката на Ричард все още стискаше гърлото му. Гласът му все още едва се чуваше.
— Защо трябва да нося яката?
Думите на сестра Грейс прозвучаха властно.
— Никакви разговори повече. Само слушай! Ще трябва сам да сложиш Рада’Хан около врата си, по твоя воля. Но сложиш ли я веднъж, не можеш да я свалиш. Това може да направи само Сестра на светлината. Ще остане на врата ти, докато ние решим. И това ще стане, след като си достатъчно добре обучен. Не по-рано.
Гърдите на Ричард се повдигаха с мъка. Очите му бяха приковани върху яката. Погледът му беше странен и див, съвсем непознат и чужд за Калан. Тя се вцепени, виждайки ужаса, изписан на лицето му. От собствения си ужас.
Сестра Грейс го погледна с леден поглед и той вдигна очи към нея.
— Време е за първото предложение. Всяко ще бъде направено от различна сестра. Първото ще направя аз.
Аз, Сестра на светлината Грейс Рендал, давам първата причина за Рада’Хан, първата възможност за помощ. И тя е, че Рада’Хан може да овладее болката ти и да отвори съзнанието ти така, че ти да се научиш да използваш дарбата си. Имаш възможност да приемеш или да откажеш. Сериозно те съветвам да приемеш това първо предложение за помощ. Повярвай ми, втория път ще бъде много по-трудно, а третия — по-трудно от втория. Моля те, Ричард, приеми сега, при първото предложение. Животът ти зависи от това. — Тя замълча и застана в очакване.
Очите на Ричард се върнаха върху сребърната яка. Той бе на границата на паниката. В стаята цареше мъртвешка тишина, чуваше се само пращенето на огъня и слабото припукване на факлите.
Ричард гледаше яката. Устата му се отвори, но от нея не излезе нито звук. Клепачите му бяха напълно неподвижни. Накрая успя да затвори очи и прошепна едва чуто.
— Няма да нося яката! Никога! Заради никого и по никаква причина, никога!
Сестрата трепна, стисна яката в ръка и го погледна изненадана.
— Отказваш ли предложението за Рада’Хан?
— Отказвам!
По лицето на Сестра Грейс се бореха тъга и тревога. Пребледняла като платно, тя се обърна към двете Сестри зад себе си.
— Простете ми, Сестри, аз се провалих. — Тя подаде Рада’Хан на Сестра Елизабет. — Сега е твой ред, Сестро.
— Светлината да ти прости! — намръщи се Сестра Вирна и я целуна. Сестра Грейс се обърна към Ричард със спокоен глас.
— Нека Светлината да те подкрепи и винаги да бъде с теб! Нека един ден намериш верния път. — Тя продължи да гледа Ричард в очите, вдигна ръка и леко я раздвижи в китката. От ръкава й се плъзна сребърен нож с добре наточено острие. Вместо дръжка имаше кръгла сребърна пръчица.
Ричард отскочи назад и изтегли меча си. Острият му метален звън изпълни стаята. Сестра Грейс обърна ножа не към Ричард, а към себе си. Без да сваля очи от него, го заби в гърдите си. Стаята се озари от силна светлина, която излезе през очите й. Сестрата се строполи на земята мъртва.
Ричард и Калан отстъпиха назад ужасени. Сестра Вирна спокойно извади ножа от мъртвата жена и продължи да ги гледа.
— Както ви казах, това не е игра. — Тя прибра сребърния нож в пелерината си. — Трябва да погребеш тялото й сам. Ако накараш някой да го направи вместо теб, ще сънуваш кошмари до края на живота си, кошмари, предизвикани чрез магия. За тях няма лек. Не забравяй, трябва сам да я погребеш. — Двете Сестри дръпнаха качулките си. — Предложихме ти първата от трите възможности и ти отказа. Ще се върнем отново. — Двете Сестри излязоха през вратата и изчезнаха в нощта.