Върхът на меча бавно опря в пода. Ричард тръгна към мъртвата жена. В очите му се появиха сълзи.
— Не искам да нося яката — прошепна той сякаш на себе си. — Заради никого не бих я сложил!
Той извади от раницата си малка лопата. Обърна Сестра Грейс по гръб и кръстоса ръцете й, за да я вдигне. Едната й ръка се плъзна надолу и се залюля, главата й увисна. Очите й все още бяха отворени, черните коси се развяха. Върху бялата блуза имаше малко петно от кръв. Очите на Ричард потърсиха Калан.
— Отивам да я погреба. Искам да съм сам!
Калан кимна и проследи с поглед как той бутва вратата с рамо. След като остана сама, тя се смъкна на колене и заплака.
Десета глава
Калан седеше и се взираше в камината, когато Ричард се върна. Беше минало доста време. След като се наплака до насита, тя изтича да разкаже на Савидлин и Веселан какво се беше случило. След това се върна в къщата на духовете да чака Ричард. Савидлин и Веселан настояха, ако има нужда от нещо, да ги потърси.
Ричард седна до нея и я прегърна. Тя прекара пръсти през гъстите му коси и също го прегърна. Искаше да каже нещо, но се страхуваше да не развали момента, затова само го притисна до себе си.
— Мразя магията — каза той. — Отново ще ни раздели.
— Ние няма да го допуснем! Ще измислим нещо!
— Защо се самоуби тя?
— Не знам — прошепна Калан.
Ричард я пусна за момент и извади от джоба на ризата си едно листенце от онези, които Нисел му беше дала. Задъвка го, загледан в танца на пламъците. Лицето му се разкриви от болка.
— Иска ми се да избягам, да се скрия, но не знам къде. Пък и възможно ли е човек да се скрие от нещо, което е вътре в него?
Калан започна да го гали по крака.
— Ричард, знам, че не искаш да слушаш такива неща, но, моля те, чуй ме! Магията не е толкова лошо нещо.
Той не възрази и тя продължи да говори.
— Лош е начинът, по който хората си служат с нея. Ето, както Мрачният Рал например. Магията е част от моя живот. Научих се да живея с онова, което ми е дадено. Мразиш ли ме, задето в мен има магия?
— Разбира се, че не!
— Ти въпреки магията ми ли ме обичаш?
Той помисли за миг.
— Не. Обичам всичко у теб, а тя е част от същността ти. Именно затова успях да победя магията ти на Изповедник. Ако те обичах въпреки силата ти, това щеше да означава, че не те приемам такава, каквато си. Тогава магията ти щеше да ме унищожи.
— Виждаш ли, значи не всяка магия е лоша. Има двама души, които обичаш повече от всичко на света. И у двамата има магия. Зед и мен. Моля те, чуй ме! Ти притежаваш дарбата. Запомни — наречена е дарба, а не проклятие. Това е чудесно, рядко срещано нещо! То може да се използва в помощ на другите хора. Ти вече си го правил. Може би трябва да се опиташ да погледнеш на нещата по този начин, вместо да се бориш срещу непобедимото!
Ричард остана загледан в огъня, а тя продължаваше да гали крака му. Когато най-накрая проговори, гласът му едва се чуваше.
— Няма да нося отново яка!
Очите на Калан се спряха върху Агиела. Червената кожена пръчица висеше на тънка златна верижка около врата му и се повдигаше в такт с дишането му. Тя знаеше, че Агиел се използва за мъчения, но нямаше представа как точно. Бе убедена обаче, че не й харесва да го вижда на врата му.
Калан преглътна.
— Морещицата ли те е карала да носиш яка?
Той продължаваше да гледа немигащо в огъня.
— Казваше се Дена!
Калан се обърна към него, но той не я погледна.
— Тя ли… Дена ли те е карала да носиш яка?
— Да! — По бузата му се търкулна сълза. — Използваше я, за да ме измъчва. Към яката имаше прикачена верига. Тя връзваше веригата за колана си и ме караше да се въртя около нея като животно. Често закачваше веригата някъде и аз не можех изобщо да се помръдна. Тя владееше магия, която ми причиняваше болка всеки път, когато използвах меча, за да убивам. Тя можеше да увеличава силата на магията и болката. Аз търпях. Търпях, но не можеш да си представиш колко боли! Дена ме принуди да сложа яката около врата си. С нея ме накара да върша какви ли не неща.
— Но главоболията ще те убият! Сестрите казаха, че яката ще ги спре и ще ти помогне да се научиш да контролираш дарбата си.
— Те казаха, че това е една от причините, казаха също, че има и още две причини, за да сложа яката. Не знам какви са те. Калан, може би ме мислиш за глупак. Аз също съм убеден, че постъпвам глупаво. Разумът ми повтаря същото, което казваш ти. Но нещо вътре в мен ми говори точно обратното.