— Може би — каза накрая Ричард — ако отново започна да раздвоявам съзнанието си, ще успея да се справя с главоболието. Мрачният Рал казва, че точно това съм направил.
— Ти си говорил с него? Говорил си с Мрачния Рал?
— Да. Всъщност той говореше. Аз повече слушах. Разказа ми много неща. На повечето от тях изобщо не повярвах. Каза, че Джордж Сайфър не ми е баща, че съм раздвоил съзнанието си и че притежавам дарбата. Каза още, че съм бил предаден. Заради онова, което каза Шота, когато бяхме при нея заедно с теб — че и ти, и Зед ще използвате магията си срещу мен, — си помислих, че един от двама ви е предал всички ни. Изобщо не предположих, че го е сторил брат ми. Може би ако разбера как отново да раздвоя съзнанието си, ще успея да овладея главоболието и то да не ме убие. Може би точно на това искат да ме научат Сестрите. Ако го направя отново, вероятно ще си помогна сам без… — Той скри очите си с ръка, сякаш загубил желание да довърши мисълта си на глас. — Калан, може би аз нямам никаква дарба? Може би просто съм успял да приложа Първото правило на магьосника.
— Какво искаш да кажеш?
— Зед ми каза, че много от нещата, в които хората вярват, не са истина. Според Първото правило можеш да повярваш, че нещо е истина, само защото искаш да е така или защото се страхуваш, че е истина. Аз се страхувам от това, че може би притежавам дарбата, и този страх ме кара да приема думите на Сестрите за истина. Може би има друга причина, поради която Сестрите искат да ме накарат да повярвам, че притежавам дарбата. А това чисто и просто да не е истина. Може би аз нямам никаква дарба.
— Ричард, наистина ли мислиш, че можеш да пренебрегнеш всичко останало, което се случи? Зед каза, че притежаваш дарбата, Мрачният Рал каза, че притежаваш дарбата, Сестрите казаха, че притежаваш дарбата, дори Скарлет каза, че притежаваш дарбата.
— Скарлет не знае какво говори, на Сестрите не вярвам, а нали не мислиш, че бих имал доверие на Мрачния Рал за каквото и да било.
— Ами Зед? Мислиш ли, че Зед е лъжец или че говори каквото му падне. Ти си ми разправял, че за теб той е най-умният човек, когото познаваш. Освен това е магьосник от Първия орден. Нали не мислиш, че магьосник от Първия орден не е в състояние да познае дарбата, когато я види?
— Зед може и да греши. Това, че е умен, не означава, че знае всичко!
Калан се замисли над нежеланието му да приеме факта на съществуването на дарбата си. Тя би искала заради него самия да приеме, че е прав, но истината беше друга.
— Ричард, когато те докоснах със силата си в Народния дворец и ние всички помислихме, че това ще те нарани, без да знаем, че твоята магия те пази, каза наизуст Книгата на преброените сенки на Мрачния Рал, нали си спомняш?
Той кимна.
— Не мога да повярвам, че го направи. Откъде знаеш всичко това? Чел ли си тази книга?
Ричард въздъхна.
— Когато бях малък, баща ми ме заведе на мястото, където беше скрил тази книга. Каза ми, че тя е била попаднала в нечии нечисти ръце, които са я криели от истинския й Пазител. Баща ми спасил книгата, като я взел при себе си. Сега вече знам, че тя е била в ръцете на Мрачния Рал. Тогава обаче не го знаехме; баща ми каза, че се е наложило да я вземе, за да не остане тя завинаги пазена от тези нечисти ръце. Страхуваше се, че онзи, от който я бе откраднал, ще успее по някакъв начин да ни открие, и затова ме накара да я науча наизуст. Цялата книга. Каза ми да запомня всяка дума така, че един ден да мога да върна цялото познание, скрито в нея, на Пазителя й. Той не е знаел, че Зед е бил този човек. Трябваха ми години, за да науча наизуст всяка дума. Баща ми не погледна в нея нито веднъж. Казваше, че единствено аз мога да го правя. След като я бях запаметил до съвършенство, я изгорихме. Никога няма да забравя този ден. Светлини, звуци и странни очертания се появиха над горящата книга.
— Магия — прошепна тя с разбиране.
Той кимна и отново скри очите си с ръце.
— Баща ми умря, защото се опита да скрие книгата от Мрачния Рал. Той беше герой. Неговата смелост ни спаси.
Калан се чудеше как да изрази с думи мислите си, как да подреди в изречения онова, което самата тя знае.
— Нали Зед каза, че Книгата на преброените сенки се пазела в неговата Кула. Как е могъл баща ти да я вземе?
— Никога не ми е казвал това.
— Ричард, аз съм родена и отраснала в Ейдиндрил. Много години съм прекарала в Магьосническата кула. Крепостта е огромна. В стари времена там са живели стотици магьосници. До наши дни са останали живи само шестима, нито един от които от Първия орден. В Кулата не се влиза лесно. За мен беше възможно, защото съм Изповедник и трябваше да се обучавам по книгите, които се пазят вътре. Но магия спираше всеки друг, който би поискал да влезе.