— Не знам как го е направил баща ми. Той беше много умен човек, сигурно е намерил някакъв начин!
— Да влезе в Кулата може и да е намерил начин. Там непрекъснато влизаха и излизаха магьосници и Изповедници, а понякога и други хора със специално разрешение. Може би е възможно умен човек да намери начин да надзърне вътре. Но дори веднъж попаднал вътре, той не може да отиде навсякъде. В нея има места, които се пазят още по-строго. Места, недостъпни дори за мен. Зед каза, че Книгата на преброените сенки е важна магическа книга. Дори много важна. И подчерта, че е била пазена в неговата Кула. В Кулата на Главен магьосник от Първия орден, която е част от големия замък, но в същото време е отделена от него. Разхождала съм се по високите крепостни стени на Кулата на магьосниците от Първия орден. Оттам гледката към Ейдиндрил е великолепна. Дори само разхождайки се, усещах върху себе си заклинанията, които пазят това място. От силата им цяла настръхвах. Приближиш ли прекалено много, косите ти буквално настръхват — разпиляват във всички посоки и от тях започват да бълват искри. Приближиш ли още повече, от тези искри те побива такъв ужас, че е невъзможно да направиш и крачка повече. Дъхът ти спира. Откакто Зед е напуснал Средната земя, преди ние да се родим, никой не е влизал в тази Кула. Някои магьосници са се опитвали. За да влезеш, трябва да докоснеш една плочка на входа. Говори се, че докосването до нея е като докосването до леденостуденото сърце на Пазителя на отвъдния свят. Ако магията не те разпознае като някой, който има право да влезе вътре, е невъзможно да го направиш. Докосването до плочката без защитата на собствената ти магия или просто влизането в зоната за действие на заклинанията би могло да означава смърт. Откакто за пръв път отидох в Кулата като малка, за да започна да изучавам книгите, магьосниците неведнъж са се опитвали да влязат вътре. Те искаха да знаят какво има там. Така и не успяха. Нито един от тях не притежаваше необходимите способности, за да може да сложи ръката си върху плочката. Ричард, щом петима магьосници от Третия орден и един от Втория не успяха, как мислиш, че го е направил твоят баща?
Той въздъхна.
— Бих желал да знам отговора, Калан, но не го знам.
Тя не искаше да разбива надеждите му, нито пък да подхранва страховете му, но трябваше да му каже всичко. Истината си е истина. Ричард трябваше да узнае истината за самия себе си.
— Ричард, Книгата на преброените сенки е книга с инструкции за магията. Магическа книга.
— Аз не се съмнявам в това, нали видях какво стана, когато я изгорихме.
Тя го стисна за ръката.
— В Кулата се пазеха и други подобни книги с инструкции, не толкова важни. Магьосниците ми разрешаваха да ги разглеждам. Зачитах се и стигах до места, където се случваха странни неща — понякога след като бях прочела едва няколко думи, понякога след няколко страници. Забравях всичко, прочетено току-що! Абсолютно всичко. Не си спомнях дори една-единствена думичка! Тези шестима магьосници не бяха магьосници по дарба, а по собствено желание. Дори те не можеха да четат всички тези книги, нито да разбират написаното в тях. Четяха единствено по-маловажните, и то само след дълга подготовка. Зед ни каза, че Книгата на преброените сенки е една от най-важните книги в Кулата. Толкова важна, че се пази в олтара на Първия магьосник. Ричард, ако нямаше дарбата, никога не би могъл да запомниш тази книга. По никакъв начин. Баща ти сигурно е знаел нещо за дарбата ти, ето защо е избрал именно теб.
Главата й все още бе отпусната върху рамото му. Тя долови как дишането му спря, когато думите й стигнаха до съзнанието му.
— Ричард, помниш ли още тази книга?
Гласът му прозвуча слабо и глухо.
— Всяка дума!
— Макар да чух от устата ти цялата книга, аз не помня нищо от нея. Магията на определени думи изтрива всичко от паметта ми. Знам само, че си я използвал, за да победиш Мрачния Рал.
— В началото на книгата пишеше, че има думи, предназначени само за онзи, който ще открие кутиите на Орден, и че те не могат да бъдат прочетени без помощта на Изповедник. Рал знаеше, че си ме докоснала с твоята сила. Той си мислеше, че така ще ме накара да кажа липсващите думи. Казах думите както са си, но пропуснах някои доста важни от края. Така че той избра кутията, която го уби.