— Виждаш ли? Ти все още помниш думите. Не би ги помнил, ако не притежаваше дарбата. Магията би ги скрила от теб. Ричард, ако искаме да се отървем от всичко това, трябва най-после да погледнем истината в очите, а чак след това да мислим какво може да се направи. Любов моя, ти притежаваш дарбата. Ти владееш магията. Съжалявам, но това е истината!
Той въздъхна.
— Разбирам, че не е трябвало да се опитвам да обръщам гръб на тези неща, макар да не искам да ги приема. Надявам се да не ме мислиш за глупак. Благодаря ти, че ме обичаш достатъчно, за да ме накараш да прозра истината.
— Ти не си глупак. Ти си моят любим. Ще помислим заедно.
Тя го целуна по ръката и се загледа мълчаливо в небето. То бе мрачно, студено и сиво, в пълен синхрон с онова, което ставаше в сърцата им.
— Бих искал да познаваше баща ми. Той беше много специален човек. Мисля, че дори аз самият никога не успях да го оценя напълно. Толкова много ми липсва. — Той потъна в спомените си. — Разкажи ми за твоя баща.
Калан нави кичур коса около пръстите си.
— Баща ми бе другар на майка ми, другар на Изповедник. Той не беше баща в истинския смисъл на думата. Той бе избран от майка ми и подчинен на силата й. От него не бе останало нищо освен предаността към нея. Той не гледаше на мен като на самостоятелно същество, а само като част от Изповедника, комуто бе отдаден.
Ричард откъсна една тревичка и я захапа. Замисли се за миг и след малко попита:
— Кой е бил той, преди майка ти да го избере за свой другар?
— Уиборн Амнел, Крал на Галеа.
Ричард се повдигна на лакът.
— Крал! Твоят баща е бил крал!
Без да го осъзнава, Калан придоби обичайното си каменно изражение на Изповедник.
— Баща ми бе другар на Изповедник. Само това. Когато майка ми умираше, повалена от ужасната болест, той едва не полудя. Един ден магьосникът и лечителките, които се грижеха за нея, дойдоха при нас и ни казаха, че нищо не може да се направи и че духовете скоро ще я вземат при себе си. Тогава със страдание, каквото не съм виждала в живота си, баща ми се хвана за гърдите и пред очите ми се строполи мъртъв на земята.
Ричард я погледна в очите.
— Съжалявам, Калан. — Целуна я по челото. — Съжалявам — прошепна отново. После се изтегна в тревата и задъвка едно стръкче.
— Това беше много отдавна.
— Тогава ти каква си? Принцеса? Кралица? Или нещо друго?
Тя се засмя на въпроса му и на това, колко невероятно му се виждаше всичко, свързано с живота й. Той не знаеше почти нищо за нейния свят.
— Не, аз съм Майка Изповедник, дъщерята на Изповедника е Изповедник. Тя не е като другите дъщери за бащите си. — Стана й неудобно, че подценява баща си, но не беше нейна грешка — майка й бе направила своя избор. — Искаш ли да ти разкажа за него?
Той сви рамене.
— Да, ти си и част от него, а аз искам да знам всичко за теб.
Тя се замисли само за миг над реакцията му, но смело продължи.
— Е, добре. Когато майка ми го избрала, той бил съпруг на Кралица Бернадин.
— Майка ти си е избрала мъж, който вече е бил женен?
Тя усети погледа му върху себе си.
— Не е точно така, както си мислиш. Бракът между него и Кралицата бил като повечето кралски бракове — по споразумение. Той бил воин по душа, изтъкнат главнокомандващ. Бракът между него и Кралицата обединил земите им и така двамата създали страната Галеа. Той го направил заради своя народ, обединил земите си под една корона, която можела да ги защити от многобройните враждебно настроени съседи. Кралицата била дълбоко уважавана личност. Тя се омъжила за моя баща заради доброто на Галеа, а не заради самата себе си. Те двамата никога не са били влюбени един в друг. От брака им се родили една дъщеря на име Сирила и син Харолд.
— Значи ти имаш полусестра и полубрат?
Тя вдигна рамене.
— Да, но и това не е точно така. Аз съм Изповедник, а не част от родословното дърво на кралството. Срещала съм се много пъти със Сирила и Харолд, те са изключителни хора. Сега Сирила е Кралица на Галеа. Майка й почина преди няколко години. Принц Харолд командва армията, както неговият баща навремето. Те не ме смятат за роднина, нито аз тях. Аз съм от Изповедниците, родена съм от магията.
— А майка ти? Защо го е направила?
— Тя тъкмо била станала Майка Изповедник и имала нужда от силен съпруг, който да може да й даде дъщеря с изключителна мощ. Тя била чувала, че кралицата на Галеа не е много щастлива в брака си, и пожелала да говори с нея. Кралица Бернадин й казала, че не обича своя съпруг, защото й изневерява. Тя дори смятала, че той обича друга жена. Въпреки това Кралицата го уважавала заради силата му, заради таланта му на войн и предводител и не искала майка ми да го погуби със силата си. Докато майка ми се чудела какво да направи, Уиборн хванал Кралицата с любовник. Едва не я убил. Когато майка ми чула за това, се върнала в Галеа и разрешила проблемите на всички, като предотвратила убийството на любовника и на Кралицата.