Тя затвори очи и го целуна. Но макар и да не го гледаше, разбра, че болката му се е появила отново.
— Хайде — подкани го тя с притаен дъх. — Да постреляме още малко, за да се поуспокои болката ти.
Изстреляха по още няколко стрели. Тя заподскача въодушевено, когато отидоха да си приберат стрелите от мишените и установи, че с една от своите е разцепила през средата една от неговите.
— Почакай, докато гвардейците чуят за това! Направо ще позеленеят от яд, задето ще се наложи да дадат отличие на Майката Изповедник за стрелба в колонка. А може и да позеленеят от яд още като ме видят с лък в ръка!
Ричард се засмя, докато вадеше стрелите от мишените.
— Е, щом е така, ще трябва да продължаваш да се упражняваш. Те може и да не ти повярват и ще трябва да го докажеш пред тях. — Изведнъж спря по средата на думата и се обърна рязко към нея. — Какво каза? Какво каза преди, снощи за четворката? Че Рал ги бил изпратил чрез заклинание, за да не може Зед да ги спре?
Калан малко се изненада от рязката промяна в темата на разговора.
— Да, Рал направи така, че магията на Зед да не може да навреди на четворката.
— И това е възможно, защото магията на Зед е Адитивна. Това е всичко, с което разполагат магьосниците с дарба: Адитивна магия. Мрачният Рал може да използва този тип магия, но по някакъв начин се е научил да използва и другата — Субстрактивната. Зед не може да се бори с нея. Ти също не можеш. Магьосниците са създали магията на Изповедниците, те имат само Адитивна магия.
Калан се намръщи и му кимна да продължи.
— Но тогава как успя да ги убиеш?
— Изпаднах в Кон Дар — тя сви рамене. — Тя е част от магията на Изповедниците, но никога преди не съм знаела как да я използвам. Знаех, че има нещо общо с яростта. Нарича се Кървава ярост.
— Калан, даваш ли си сметка какво каза току-що? Щом си успяла да се справиш с четворката, значи си използвала Субстрактивна магия. Иначе не би могла да го направиш. Магията на Зед не е помогнала. Твоята обичайна магия също. Защото мъжете от четворката са били защитени срещу Адитивна магия. Значи за да ги победиш, ти си използвала Субстрактивна. Но в такъв случай, щом древните магьосници са създали магията на Изповедниците, тогава как са успели да включат в нея и елемент от Субстрактивната?
Тя го изгледа втренчено.
— Не знам. Никога не съм мислила върху това, но е логично да си прав. Може би когато отидем в Ейдиндрил, Зед ще може да ни го обясни.
Ричард се намръщи и измъкна още една стрела от чучелото.
— Може би. Но кому е нужно Изповедниците да владеят Субстрактивната магия? — Изражението на лицето му стана още по-мрачно. — Чудя се дали не направи точно това, когато пусна онези светкавици.
Ричард, роден с дарбата, и Калан, владееща Субстрактивната магия. Две ужасни мисли. Тя потръпна, но този път не от студа.
През остатъка от деня те стреляха, докато накрая съвсем нищо не се виждаше. Раменете и ръцете й бяха изтощени от обтягането на тетивата. Тя каза, че няма сили за нито една стрела повече. Пък дори и ако от това зависи животът й. Предложи на Ричард да постреля за последно, преди да си тръгнат, за да изгони главоболието си за още малко. Докато го наблюдаваше, изведнъж се сети, че бе обещала да му отвлича вниманието, докато стреля, и не бе изпълнила обещанието си. Приближи се до него.
— Време е да видим дали наистина си толкова добър, колкото мислиш, че си.
Когато той обтегна тетивата, тя го погъделичка в ребрата. Той не трепна, стрелата му излетя, сигурна както винаги. След като я изстреля обаче, той не се стърпя и се засмя. Тя опита какво ли не — все същият резултат. Трябваше да измисли нещо друго, щом гъделичкането не върши работа. Притисна се в гърба му и протегна ръка, откопчавайки три копчета на ризата му. Плъзна пръсти по голото му тяло и го погали по гърдите. Имаше гладка и стегната кожа, опъната върху твърдите мускули. Беше й приятно да го усеща толкова близо до себе си. Топъл. Силен. Мускулест. Разкопча още няколко копчета и пъхна ръката си още по-навътре. С другата си ръка разроши косите му. Той продължи да стреля. Тя започна да го целува по тила и скоро съвсем забрави първоначалната си цел да отвлича вниманието му. Поредната стрела излетя и Ричард се засмя, кършейки рамене. След малко последва още една. Най-накрая ръката й стигна до колана му. Измъкна ризата от панталона му. Сега ръцете й обгърнаха свободно тялото му, като едната се плъзна нагоре, другата — надолу. Пак нищо. Той продължаваше да стреля. И този път не успя да му попречи да се концентрира. Дишането й се учести.
Вече бе решила да победи в тази игра. Когато плъзна ръката си още по-надолу, натискайки още по-силно, на устните й грейна усмивка.