— Калан! — задъхано извика той. — Калан, това вече е прекалено!
Той все още държеше лъка си готов за стрелба, но вече не виждаше мишената толкова ясно. Опита се да се концентрира отново.
Тя нежно захапа меката част на ухото му между зъбите си, след това нежно залепи устни там.
— Нали ти каза, че трябва да можеш да стреляш, каквото и да става около теб — прошепна тя и ръката й се плъзна още по-надолу.
— Калан… — в гласа му се усети напрежение. — Не е честно… ти ме изигра!
— При всякакви обстоятелства. Точно така каза. Трябвало да можеш да стреляш независимо какво става около теб. — Тя вкара езика си в ухото му. — Достатъчно напечено ли е около теб, любов моя? Ще улучиш ли мишената?
— Калан — едва си поемаше дъх той. — Ти ме изигра…
Тя се засмя гърлено и го стисна още по-силно. Той въздъхна дълбоко и отпусна тетивата. По начина, по който излетя стрелата, Калан можеше да прецени, че точно тази няма да могат да открият никъде наоколо.
— Мисля, че този път пропусна — прошепна тя в ухото му.
Той се извъртя в ръцете й и пусна на лъка си на земята. Прегърна я. Лицето му се бе наляло с кръв.
Целуна я по ухото.
— Не е честно — прошепна. — Служиш си с непозволени средства.
От докосването на езика му до ухото й й спря дъхът.
Тя стегна цялото си тяло и отметна назад косата си. Влажните му устни се плъзнаха към врата й. Тя потръпна. Притисна се в него и простена, почти се засмя, когато светът внезапно се наклони на една страна и тя се намери на земята под Ричард. Едва успя да прошепне едно „обичам те“, преди устните му да се слеят с нейните и ръцете й да обвият здраво врата му. Не можеше да си поеме дъх. Не искаше да си поеме дъх.
Тъкмо когато вече се чудеше кога ли неговите ръце ще направят поне онова, което нейните бяха направили преди миг, Ричард изведнъж скочи на крака.
Мечът на истината блесна в ръцете му.
Страстта в очите му беше отстъпила на яростта. Вятърът отнесе металния звън надалеч. Стоеше така, с отворена риза и гърди, повдигащи се от ярост. Помогна й да стане. Тя се подпря на лакти.
— Ричард, какво има?
— Нещо идва. Скрий се зад мен, веднага!
Калан скочи на крака, грабна лъка си и сложи стрела на тетивата.
— Нещо ли?
Някъде в далечината тревата се залюля. Не от вятъра.
Дванадесета глава
През високата трева надникна нечия петниста сива глава. Каквото и да бе, съществото не блестеше с ръст. Калан се запита възможно ли е да е друг смехавец. Щом си го помисли, вдигна лъка и опъна тетивата. Трескаво се питаше дали ще улучи, ако се наложи да стреля; ако той се хвърли срещу тях. Всъщност, даде си сметка миг по-късно, една стрела не би могла да му навреди по никакъв начин. В главата й веднага изникна следващият въпрос — ще може ли отново да предизвика светкавиците.
Ричард я спря с ръка.
— Чакай!
От тревата пред тях изникна приведена плешива фигура с дълги ръце и огромни стъпала, облечена само в панталони с презрамки. В готовия за стрелба лък се втренчиха чифт мигащи жълти очи.
Лицето се разцепи на две, по средата се видяха редица остри зъби.
— Красива дама!
Беше Самюъл, компаньонът на вещицата Шота.
— Самюъл! — изръмжа Ричард. — Какво правиш тук?
Отвратителното същество изсъска и се протегна към меча.
— Давай!
Ричард размаха заплашително меча и Самюъл, озъбен, дръпна ръката си. Ричард опря меча в пепелявия му сбръчкан врат.
— Попитах те какво правиш тук?
Отвратителните очи се вгледаха в него.
— Господарка търси теб!
— Можеш да си вървиш. Ние няма да дойдем с теб в Агаден.
Самюъл изгледа Ричард с жълтото си око.
— Господарка не в Агаден — той се извъртя и посочи с пръсти селото на Калните. — Господарка чака там. Там, дето хората заедно. — Самюъл изгледа Ричард. — Каза идваш. Иначе избие всички, а Самюъл ги сготви със зеленчуци. — Той отново се изхили.
Ричард стисна зъби.
— Ако тя нарани някого…
— Каза няма, ако ти отидеш при нея.
— Какво иска?
— Теб!
— Какво иска от мен?
— Господарка не каза на Самюъл. Каза само да намеря.
Калан отпусна тетивата на лъка.
— Ричард, Шота каза, че ще те убие, ако отново се появиш пред очите й.
Той погледна Самюъл.
— Не. Каза че ще ме убие, ако се върна в Агаден. Но сега тя не е там…
— Но…
— Ако не отида, ще започне да убива хора. Вярвам, не се съмняваш в това?
— Да, знам, но може да убие и теб.
Той измърмори нещо и след това се усмихна.
— Да ме убие! Не мисля. Тя ме харесва. Аз й спасих живота.
Тя настръхна. Шота се опита да го отвлече, това не биваше да се повтаря. А и заедно със Сестрите на светлината тази вещица бе последният човек, когото Калан би искала да види някога отново.