— А сега го махни! — този път гласът й бе малко по-остър.
Ричард я изгледа сърдито изпод вежди, но прибра меча.
Плътните й устни се разтеглиха в самодоволна усмивка. Тя вдигна змията от скута си и я захвърли настрани. Без да сваля очи от Ричард, стана от трона и се наведе напред достатъчно, за да позволи на бюста си да блесне под дълбоко изрязаната пищна сива рокля. За Калан остана истинска загадка как бюстът й остана в деколтето. Измежду гърдите й изпадна шишенце с тапичка, закачено на изящна сребърна верижка.
Лицето на Калан пламна, когато Шота грациозно слезе по мраморните стъпала, без да отделя очите си от Ричард. Изящните й дрехи се развяха, като че ли в стаята се бе появил лек ветрец. Всъщност в къщата на духовете въздухът на помръдваше.
Този плат, помисли си Калан, определено е прекалено тънък за рокля. Тя се запита как ли би й стояла и се изчерви, представяйки си се в нея. Веднъж стъпила на земята, Шота се обърна и отвори малкото шишенце. Тронът се разлюля, сякаш го подеха горещи вълни. Изведнъж той се превърна в сив дим, който се завъртя в кръг, и завъртайки се на спирала, се прибра в малкото шишенце. Шота затвори капачето и пъхна шишенцето обратно между гърдите си. Калан въздъхна дълбоко и шумно.
Погледът на Шота се отдели от очите на Ричард и се плъзна към разкопчаната му риза. В него се четеше закачливост или може би доволство. Лицето на Ричард почервеня. Усмивката на Шота стана още по-широка.
— Какво очарователно неблагоприличие. — Тя прокара дълъг лакиран нокът от гърдите към пъпа му и лекичко го потупа по корема. — Закопчай си ризата, Ричард, иначе мога да забравя защо съм тук.
Лицето му стана аленочервено. Калан демонстративно се приближи до него, докато той се закопчаваше.
— Шота — започна Ричард, напъхвайки ризата си в панталона. — Искам да ти благодаря. Може би не си даваш сметка, но ти наистина помогна. Помогна ми да открия нещо много важно.
— Такова бе намерението ми — да ти помогна.
— Не, ти не ме разбра. Исках да кажа, че ми помогна да разбера какво трябва да направя, за да бъда с Калан. Как да я обичам — той се усмихна. — Ние ще се женим.
Настъпи ледено мълчание.
— Това е самата истина — каза Калан и вирна брадичката си. — Ние се обичаме… и вече знаем как да бъдем заедно… Завинаги — Калан мразеше начина, по който Шота я караше да дава обяснения, начина по който тя слушаше обясненията й.
Силният поглед на Шота се плъзна към Калан, а усмивката й се изпари, което накара Калан да преглътне с усилие.
— Ах, вие, невежи деца! — прошепна тя и бавно поклати глава. — Глупави, невежи деца!
Лицето на Ричард пламна.
— Може и да сме невежи, но не сме деца. И освен това се обичаме. И скоро ще се женим. Мислех, че ще се зарадваш, Шота, тъй като и ти имаш пръст в цялата работа!
— Това, което ти казах, скъпо момче, бе, че е необходимо да я убиеш.
— Но всичко вече свърши — възпротиви се Калан. — Проблемът беше решен. Сега вече всичко е наред между нас. Всичко.
Калан извика, внезапно установила, че краката й се отделят от земята. Двамата с Ричард бяха издигнати във въздуха и запратени в стената. Ударът й отне въздуха. Пред очите й затанцуваха звездички. Тя сведе очи надолу, за да прочисти погледа си. Двамата бяха прилепени към кирпичената стена на повече от метър над земята. Тя едва дишаше. Можеше да движи единствено главата си. Дори дрехите й бяха залепнали за стената. Пелерината й се бе разперила, сякаш е простряна на пода. Ричард също бе напълно безпомощен. Двамата се опитваха да се помръднат, разтърсваха глави, но напразно — бяха като заковани.
Шота ги наблюдаваше с очи, в които играеха заплашителни пламъчета. Спря срещу Калан.
— Не е трябвало да те убива и сега всичко е наред, така ли, Майко Изповедник?
— Да! — Калан се опита да прикрие безпомощността в гласа си.
— Идвало ли ти е наум, Майко Изповедник, че в това, което казвам, има частица истина?
— Да, но имаше всички…
— Мислила ли си, Майко Изповедник, че вероятно има някаква причина, поради която Изповедниците не трябва да обичат другарите си? И че вероятно има и още някаква причина, щом съм му казала да те убие?
Калан не можа да отговори. В главата й се блъскаха налудничави мисли.
— Какво искаш да кажеш? — попита Ричард.
Шота не го погледна.
— Кажи, Майко Изповедник!
Устата на Калан беше съвсем пресъхнала, преди да проговори, трябваше да преглътне на два пъти.
— Какво искаш да кажеш? Каква причина?
— Била ли си с този мъж, когото обичаш, направихте ли го вече, Майко Изповедник?
Този път Калан стана аленочервена.