— Наследява се. Като всяко друго уродство.
Шота подигравателно погали лицето му с дългите си пръсти.
— Спомни си това, преди да легнеш с тази жена. По наследство от Калан момчето ще бъде Изповедник, а по наследство от теб ще получи дарбата. Можеш ли да предвидиш опасностите, които ще произтекат от това? Можеш ли да си представиш Изповедник, който има и магическа дарба. Изповедник мъж! Съмнявам се. Трябваше да я убиеш, когато ти казах, невежо дете, преди да решиш, че я обичаш. Трябваше да я убиеш!
Ричард я изгледа сърдито.
— Наслушах се вече. Не желая да чуя нито дума повече. Вече ти казах, благодарение на Калан победих Мрачния Рал. Ако я бях убил, нямаше да успеем. Надявам се, няма да използваш целия си престой тук, за да ми повтаряш тези безсмислици.
— Не — каза Шота. — Всичко казано дотук е без значение. Не затова съм тук. Дойдох заради онова, което си направил, а не заради другото, което би могъл да направиш някой ден. Направеното вече е много по-страшно от всичко, което бихте могли да сторите с тази жена занапред.
Ричард свъси вежди.
— Аз попречих на Мрачния Рал да управлява света, като го убих. Нищо лошо не съм направил!
Тя бавно поклати глава.
— Магията на Орден го уби. Казах ти и преди: той не бива да отваря нито една от кутиите. Ти не го уби. Просто го остави да отвори една от кутиите на Орден. Магията на Орден го уби! А трябваше да го убиеш, преди да я е отворил.
— Не можех! Това беше единствената възможност. А и каква е разликата? Та нали е мъртъв!
— По-добре да го беше оставил да победи, отколкото да му позволяваш да отвори грешната кутия.
— Ти си луда! Кое би могло да бъде по-страшно от това Мрачният Рал да овладее магията на Орден и да управлява света?
Тя повдигна вежди.
— Пазителят! — прошепна. — По-добре да беше оставил Мрачният Рал да ни управлява, дори да ни измъчва до смърт, отколкото да стане онова, което ти допусна да се случи!
— За какво говориш?
— Пазителят на отвъдния свят живее в своето царство. Светът на живите е отделен от света на мъртвите с воал, който спира него и чудовищните му слуги на прага на света на живите. Разделя живите от мъртвите. Заради онова, което ти направи, воалът се разкъса! Някои от убийците на Пазителя са вече тук!
— Смехавците… — прошепна Ричард.
Шота кимна с глава.
— Да. Освободени от магията на Орден, те са успели да се промъкнат през воала. Ако той се разкъса съвсем, Пазителят ще може да действа свободно. Не можеш дори да си представиш какво означава това. — Шота взе Агиела му в ръка. — Всичко, което ти е било причинено с това, ще прилича на нежна любовна милувка в сравнение с онова, което той ще направи. На всички. По-добре Мрачният Рал да бе победил, отколкото да се случи това. Ти обрече всички на вечни мъки. — Тя стисна Агиел в юмрука си. — Би трябвало да те убия заради всичко това. Да те накарам да страдаш неизмеримо. Знаеш ли колко силно желае Пазителят да има подръка някой, който притежава дарбата. Колко се нуждае от поне един такъв човек? А също и от вещица?
Калан видя, че от очите на Шота потекоха сълзи. Калан в един миг осъзна нещо, от което я побиха ледени тръпки — Шота не бе ядосана. Тя просто се страхуваше.
Ето защо беше дошла: не заради Калан, не защото двамата с Ричард може един ден да имат дете. Беше тук, защото е изплашена до смърт. Мисълта, че една вещица като Шота може да изпитва такъв страх, й се стори по-ужасна от всичко на света.
Ричард погледна Шота с широко отворени очи.
— Но… сигурно има някакъв начин да му попречим! Сигурно можем да направим нещо!
— Ние ли? — изписка тя и заби нокти в гърдите му. — Не ние, а ти, само ти, Ричард Рал! Единствено ти можеш да го направиш!
— Аз ли? Защо пък аз?
— Не знам — изкрещя му тя през стиснати зъби. — Но единствен ти притежаваш необходимата сила. — Тя стовари юмрука си в гърдите му. — Ти! — Шота продължи да го удря. — Само ти имаш шанс! Не знам защо, но е така. Никой друг не може да поправи разкъсания воал. — Крясъкът й премина в плач. — Само ти, глупаво, невежо, неразумно дете!
Калан беше парализирана от силата на онова, което се разиграваше пред очите й. Това че Пазителят, е на свобода, бе вън от всякакъв разум. Мъртвите в света на живите — Калан трудно би могла да си представи какво значи това, но страхът на Шота бе красноречив.
— Шота… Та аз не знам нищо за това, нямам представа как…
Шота не спираше да го удря и да плаче.
— Трябва! Трябва да намериш начин! Изобщо нямаш представа какво ще направи Пазителят с мен, вещицата! Ако не искаш да го направиш заради мен, направи го заради себе си! С теб не би бил по-милостив. Ако и за себе си не мислиш, направи го заради Калан! Той ще я обрече на вечни мъки само и единствено защото ти я обичаш. Ще го направи само за да бъде по-тежко за теб. Всички ще останем завинаги приклещени между живота и смъртта, гърчейки се в невъобразими мъки. — Тя вече ридаеше неудържимо. — Той ще изтръгне душите ни… ще ги вземе при себе си завинаги.