Выбрать главу

Тя отново го удари по гърдите. Той протегна ръце и я придърпа към себе си, опитвайки се да я успокои.

— Завинаги, Ричард! Ще се превърнем в същества, лишени от души, обречени на вечност. Вечност, изпълнена с мъчения. Но ти си толкова глупав, че не можеш да го разбереш. Не можеш да си представиш ужаса, който ще последва, когато това стане.

Калан застана до Ричард и отпусна ръка на рамото му. Тя не изпита чувство на ревност, когато той прегърна вещицата. Беше очевидно, че Шота не е на себе си от ужас. Калан не можеше да сподели напълно страховете й, защото не знаеше всичко, което знае вещицата. Макар поведението й да бе по-красноречиво от всякакви думи.

— В Агаден се появиха смехавци! — проплака тя.

Ричард я погледна.

— Смехавци? В Агаден?

— Смехавци и един магьосник. Ужасно противен. Самюъл и аз избягахме, спасявайки единствено собствените си кожи.

— Магьосник ли? — Ричард я хвана за раменете и я отдели от себе си. — Какво искаш да кажеш, какъв магьосник? Няма повече магьосници!

— Има един — в Агаден. В този момент той е там заедно със смехавците. В дома ми. В моя дом!

Калан не се сдържа и попита:

— Шота, сигурна ли си, че е магьосник? Може би е някой, който се преструва на магьосник. Вече няма нито един магьосник. Освен Зед. Всички са мъртви.

Шота се намръщи през сълзи.

— Нима мислиш, че някой може да излъже, когато става въпрос за магия? Мога да позная един магьосник, още повече, когато той притежава дарбата. Разпознавам магьосническия огън. Този притежава дарбата и е млад. Нямам представа откъде се е появил, не знам защо никой нищо не е чувал за него. Но той дойде заедно със смехавците. Това може да означава само едно нещо — че се е продал на Пазителя. Той работи за Пазителя, опитва се да доразкъса воала. Което от своя страна означава, че Пазителят има агенти тук, в света на живите. Мрачният Рал сигурно е бил един от тях. И точно затова е могъл да използва Субстрактивната магия — Шота се обърна към Ричард. — Това, че Пазителят използва магьосник, означава, че магьосникът може да му помогне да разкъса воала докрай. Ти притежаваш дарбата. Ти си магьосник. Глупав, но все пак магьосник. Не знам защо, но ти си единственият, който има шанс да затвори вратата.

Ричард избърса една сълза от бузата й.

— Какво ще правиш сега?

Огънят отново пламна в очите й. Тя стисна зъби.

— Ще се върна в Агаден! Ще се боря за дома си!

— Но нали те те прогониха оттам?

— Свариха ме неподготвена! — остро отвърна тя. — Дойдох тук само за да ти кажа колко си глупав. И че трябва да направиш нещо. Да възстановиш воала, иначе всички ние… — Шота се обърна с гръб към тях. — Връщам се в Агаден. Пазителят ще загуби агента си. Имам намерение да му отнема дарбата. Знаеш ли как се вади магия от магьосник?

— Не — Ричард очевидно се заинтригува. — Нямах представа, че е възможно.

— О, и още как! — Тя повдигна вежда. — Трябва просто да му одереш кожата и цялата магия ще изтече от него. Ще го хвана, ще го одера жив — до последния сантиметър, — а после ще я използвам, за да си претапицирам трона. Ще си седя най-спокойно на трона, върху неговата кожа и ще го гледам как умира в краката ми, как магията му изтича.

— Шота, имам нужда от помощта ти. Та аз не знам нищо за всичко това!

Тя го погледна и стисна юмруци.

— Не знам нищо, което би могло да ти е от полза.

— Това означава, че знаеш нещо, но то не би ми било от полза, така ли?

Тя кимна. Ричард въздъхна.

— И какво е то?

Тя скръсти ръце пред стомаха си. Очите й отново се навлажниха.

— Ще бъдеш хванат в капана на времето — не ме питай какво означава това, защото не знам. Няма да успееш да поправиш разкъсания воал, ако не успееш да се измъкнеш от капана. Той ще те държи заключен някъде далеч. Ако не успееш да избягаш, Пазителят ще дойде в света на живите. Не научиш ли нещо за дарбата си, нищо няма да направиш.

Ричард се отдалечи в единия ъгъл на стаята. Стоеше с гръб към тях, подпрял едната си ръка на хълбока. Другата прекара през гъстата си коса. Калан не смееше да погледне Шота. Нямаше никакво желание да застава очи в очи с вещицата, когато не й се налагаше.

— Има ли още нещо? — Той я погледна през рамо. — Още нещо, което можеш да ми кажеш?